Габриел Гарсия Маркес умира през 2014 г., 10 години преди това пише последната си творба – „Спомен за моите тъжни проститутки“, която излезе на български в превод на Емилия Юлзари. По това време великият колумбиец вече е претърпял две тежки операции и химиотерапия, след като през 1999 г. му е открит рак на лимфните жлези. Погледнал е в отвъдното и пише лебедовата си песен. „Спомен за моите тъжни проститутки“ е разказ за мъж, току-що навършил 90, който се влюбва в невръстно спящо момиче, наречено от него Делгадина. Делгадина е героиня от старинен романс за краля, влюбил се в собствената си дъщеря, нарушавайки табу, подобно на героя на Маркес – старецът, възжелал невръстна девственица. Обсесията на мъжете от спящи жени не е от вчера и започва още преди Шарл Перо и Братя Грим да преразкажат приказката за омагьосаната за дълъг сън красавица. Как да устоиш на красиво женско тяло с изключен звук, което можеш да въвличаш в плътските си мечти и да обичаш без обвързване? Само че точно то успява да обвърже стария мъж с неизпитвана дотогава любов, въпреки че по признанието му „до петдесетата ми година бяха станали петстотин и четиринайсет жените, с които бях преспал поне веднъж“. За разлика от съвършения стайлинг на Спящата красавица, тялото на Делгадина е голо, то се поти в нощната горещина и оставя следи по чаршафите, кожата му е груба, а стъпалата са учудващо големи за разлика от още детските гърди, но е толкова изпълнено със сокове, колкото е изсъхнал в подредения си живот старецът. Интересно е дали двама толкова различни хора могат да са едновременно будни, без това да провали съвършената им емоционална връзка. И Маркес не дава отговор на въпроса. По-интересното е дали може да са едновременно живи, защото човек не знае дали, когато събужда някого, не събужда собствената си смърт.

Мъжът в неговата есен е обичан образ в творчеството на Маркес. Самият той е обожавал дядо си, бащата на майка си, полковник Николас Рикардо Маркес Мехия – изкусен златар с либерални убеждения, при когото малкият Габриел е оставен на отглеждане до осмата си година. Неговите старци понякога са неочаквано жизнени в сянката на смъртта. В „Спомен за моите тъжни проститутки“ героят му пише вестникарска колонка на тема „Как да бъдеш щастлив на велосипед на деветдесет години“. И атмосферата в книгата съвсем не е старческа, защото дори когато разказва за старци, Маркес е възхитително млад в стила си, във въображението си.

„Спомен за моите тъжни проститутки“ е книга, която трябва да бъде оставена за дешифриране от душата. А за появата й у нас заслугата е на издателство „Лъчезар Минчев“. Лъчезар Минчев е човекът, който успя да издейства от литературната агентка на Маркес, легендарната Кармен Балселс, в България отново да се издава великият колумбиец, след като през 1998 г. той лично беше наложил вето заради злоупотреба с тиражите на книгите му.