На сина ти какво му е интересно в България?

Той обича да идва на гости през ваканцията, като на село, при баба. Като малък смяташе, че България започва от входа на блока в Младост 4, където живее майка ми. И понеже тя го включваше в уборките край блока, където все някой си хвърля боклуците, веднъж ми каза: мамо, заради теб изчистих България. Продължава да го впечатлява и липсата на правила в движението.

Имаме голям проблем с агресията в училище. В Германия как е?

Мисля, че в българското училище родителите са по-голяма сила. В Германия установих, че е по-лошо да си родител на ученик, отколкото да ходиш на училище, защото на родителски срещи се притесняваш много повече, отколкото когато си бил ученик. Има си доста сериозна дисциплина и наказания, включително за ругатни, и можеш много бързо да излетиш от училище. За неусвояване на материала могат да те накарат да повториш класа и това не е срамно петно, не е – оо, той повтаря. По-добре да остане още една година в първи клас, отколкото да го пуснат, без да може да пише и чете. Има такива, които повтарят, защото искат да си оправят успеха. В долните класове смартфоните са забранени. До V клас училището държи връзка с родителя по телефона, ако детето не се появи в клас, са длъжни до 10 минути да се обадят на родителя и да питат къде е. Със сина ми сме се разбрали, че чак когато стане на 12, ще говорим за смартфон. Сега има един стар апарат с копчета и с два номера – моя и на баща му. В сравнение с България германците са другата крайност, ако видят малко дете да си играе със смартфон или таблет, реакцията е: ау, тези са асоциални. Обратен снобизъм.

Това е другото клише – че немската баба ходи само по екскурзии. Пенсиите вече не са чак толкова големи. Освен това, когато жените са си седели вкъщи, от баби не е имало нужда и те са си живеели живота. Днес са много необходими. Ти си 9 месеца в отпуск по майчинство, но чак от 3 години имаш право на детска градина. За германската майка е сложно да се върне на работа. И бабите се включват. В това отношение обществото се българизира. Не всичко е манталитет, въпросът е какво ти поднася животът.

Ти препоръча книгата си на таксиметровите шофьори в България, защо?

Защото и те имат идеи как да направим Бългерия грейт агейн. В Германия таксиметровите шофьори винаги са с костюми или поне спретнати, но мълчат. Докато тук аз мълча в таксито. Гледам да не подавам реплики, защото предпочитам да не се обогатявам с възгледа на човека отпред.

Как се стигна до псевдонима Лола Монтескьо?

Трябваше ми псевдоним за сайт, който с двама колеги направихме преди десетина години, за забавление, за кой каквото го сърби. И кой да пише по женските теми – аз. С писането за този сайт се терапирах след раждането. Винаги съм била голяма отличничка, а се оказа, че нямам идея какво да правя с това дете. Много се стресирах и депресирах. И вечер, като заспеше Виктор, се лекувах. Почвах да пиша сериозно по женските теми, но на третия ред сериозността ми изчезваше. Оказа се, че Лола Монтескьо има чувство за хумор.

Женски теми ли? Тогава да те попитам как си с аурата?

Когато застреляха Джани Версаче и една врачка се обади във вестника, че знае кой го е убил, ме пратиха да я интервюирам. Тя сложи сребърен капак върху мен, за да отблъсква лошите енергии. Оттогава ми хлопат две чакри.

Не попитах за зодията ти.

Овен.

Е, това обяснява всичко.