Била ли си мачкана от някого? И ти правиш ли го?

Не, нито в България, нито на Запад. Влияли са ми коментари, но това не е мачкане. Чела съм изключително обидни неща за себе си, но за да те смачка някой, трябва да е обосновано. И да натиска по места, които ти влияят емоционално. Никога не съм вярвала в насилието. В детската градина едно дете млатеше редовно племенника ми, а той е добродушко. Брат ми се опита няколко пъти да каже – тате, ти трябва да си мъж, отстоявай правата си, но племенникът ми не може и аз съм щастлива от това. Може би той трябва да се научи по различен начин да отстоява себе си. Когато едно дете не изпитва нуждата от насилие, не трябва да му се налага философията зъб за зъб, око за око. Аз съм се сбивала два пъти като малка, но това бяха боеве за справедливост. Единият път беше в четвърти клас, едни момчета обиждаха мои съученички – ти си коза, ти си овца. Спомням си, че замахнах към Антон, така се казваше моят съученик, с юмрук. Той ми отвърна с удар в тила. И така приключиха нещата. В шести клас замахнах към друг съученик по подобен повод, ударих го в кръста, а той ми разби носа. Това беше последният ми ръкопашен бой.

В София това е сутрешното ми кафе, излизането с моето куче. Обожавам да ходя на фермерските пазари. Опитвам се да се храня с по-хубави храни и да отдавам чест на хората, които влагат труд и енергия в тях. Може би защото в София всичко е мръсно, имам нужда поне от вътрешна чистота. В Германия е по-лесно, защото там всекидневието е по-лесно. С излизането от входа веднага някой ще ти се усмихне и ще те поздрави. На улицата няма да стъпиш върху нещо кучешко, което някой не е прибрал...

От 18-годишна, когато отива в Хамбург, за да учи в специализирано училище за танци и актьорско майсторство, Германия е втората й родина. Там става суперизвестна с момичешката банда „Ноу Ейнджълс“ – златен и платинен албум, турнета в Европа, записи в Америка, музикални награди, огромен медиен интерес. Славата идва и със сенчестата си страна – изтощението от турнетата, при които ритъмът е сцена, пътуване и спане в автобус, вярно, луксозен и с легла, отново сцена, както и фенове край къщата ти. Люси леко потръпва, когато си спомня за Бианка от Хамбург, която в преследването си три пъти ходила до Плевен да дебне пред блока, в който живеят родителите й. След разпадането на групата през 2003 година Люси сключва договор за участие в мюзикъла „Котките“ в Щутгарт, където играе с голям успех нахалната котка Rumpleteazer. Започва голямата й любов с мюзикъла, която прехвърля и на българска почва със серията концерти с песни от популярни мюзикъли в партньорство с Плевенската филхармония. През есента концертното й турне продължава. А последното й пътуване до Германия е за участие в минимаратон, спонсориран от немските пощи. Това са т.нар. лейдис рън, без състезателен елемент и само за жени, които имат за цел да мотивират дамите да бъдат физически активни, защото колкото по-добре се чувстваш физически, толкова си по-мотивиран в работата. Люси е тяхно лице, миналата година е написала и песен за лейдис рън, а сега по настояване на шефа на пощите е записала видео на нова песен, този път само за спортния клуб на пощите.

Имам много проекти, по които работя. Миналата година станах съдружник в Лигна Груп, която се занимава с обзавеждане на хотели и шоуруми, от проектирането до изработката с български мебелисти. Харесва ми, защото има вдъхновение като при музиката, но включваш допълнителни сетива при работа с материалите – допир, обоняние. Така разширяваш мирогледа си като артист. Поех изцяло един много интересен проект. Собственикът на най-голямата българска фирма за облачни услуги иска да направи първия хотел от рециклирани корабни контейнери в България, ще бъде в Созопол. Контейнерите вече са във Варна, дълги са 12 метра, 2,90 см високи. До месец и половина ще започне преработката им, изолирането им с климатизация, изрязването на прозорците, вратите. Ще бъде страхотен хотел с басейн, с 13 апартамента по 30 квадрата, всеки със спалня, баня, готина всекидневна, специално направени мебели. Почти съм готова с дизайна на апартаментите. Това е най-интересният ми проект досега. Преминаването от бетонирането на природата към олекотено, мобилно строителство ми е слабост, може би защото и моят живот винаги е бил много динамичен. На мен още ми е трудно да намеря едно място и да кажа – ето тук ще поставя основите си. Думата основи винаги много ме е плашила. А за едно мобилно строителство не ти трябват основи. Харесва ми и идеята за рециклирането. Тенденцията в света е не да придобиваме постоянно нови неща, а да използваме ресурсите на това, което вече имаме.

Ти лично правиш ли го?

Имам едни 40 кашона с дрехи и обувки, които седят запечатани от много години на склад. Започнах едно по едно да вадя неща, които съм купувала и никога не съм обличала. Изразходила съм огромен ресурс за тях, а никога не съм ги използвала. Ние постоянно сме жадни за нещо ново, за нови впечатления. От една страна, е хубаво да си любопитен, но в някакъв момент стигаш до повърхностни реакции. Аз стигнах до материално пренасищане. 40 кашона!