Пътят е основна тема в живота на Стинг. „Пристрастен съм към движението и усещането, че напредвам – признава той, – обожавам да съм на път“. Може би всичко тръгва от това, че е роден в английския пристанищен град Уолсленд и отраснал на улица, в долната част на която имало корабостроителница. Кораби тръгвали от нея по целия свят. Стинг бил на 8, когато един ден покрай прозореца им в своя широк ролс-ройс минала кралицата на път към тържественото пускане на един плавателен съд на вода. Махнала на малкия Гордън, както е истинското му име, който развявал знаменце. В онзи момент той си пожелал друг живот, различен от този в дома на майка му Одри – фризьорка, и баща му Ърни – млекар и инженер.

Като малък Стинг учел в католическо училище, помагал на баща си при доставките на мляко. Бил най-големият от четири деца и много му тежало да прикрива изневярата на майка си с колега на баща му. Открил старата испанска китара на чичо си, емигрант в Канада, и започнал да се учи да свири. „Първоначалната ми амбиция беше да се изхранвам като музикант – разказва той. – Мислех, че е почтен начин да се издържаш, да си плащаш кредита, да можеш да сложиш храна на масата“. И докато свири, следва английска литература, дипломира се за учител. Паралелно с това работи като контрольор, строителен работник, данъчен служител. Преподава две години в училище, продължавайки да свири по клубове с различни групи. Често носи пуловер на жълти и черни ивици, заради който започват да го наричат Стинг (от англ. – жило). Може да е и заради нервния му темперамент и проклетия характер, който – според думите на музиканта – си е оформил в католическото училище.

Прави пробив в музиката в края на 70-те, когато със съпругата си, актрисата Франсис Томълти, и сина им Джоузеф заминават за Лондон. Там се запознава с барабаниста Стюарт Копланд и тримата с китариста Анди Съмърс правят групата The Police. За седем години заедно издават пет албума, четири от които са в списъка на 500-те най-велики албуми на Rolling Stone за всички времена, печелят шест награди Грами и две Брит. Започват с пънк, минават през реге-рок и поп. Носят се слухове за караниците и боевете им зад кулисите. „Връзката ни не е лесна – споделя Стинг след събирането им за общо турне през 2007 г., от което печелят 108 млн. паунда, – но е стойностна. Ние сме много големи индивидуалисти и групата е изкуствена връзка за нас в повечето време. Очевидно има напрежение, но мисля, че има и много любов и уважение помежду ни. А и смятам, че историята се прави от индивиди, не от групи хора.“ След раздялата с групата се развежда и с жена си. Освен син, вече имат и двегодишна дъщеря, но отношенията им страдат от финансовата несигурност и безкрайните му турнета.

Стинг изживява драматично развода. „Единственото, в което някога съм се провалял, е първият ми брак – твърди той, – чувствах се отвратително“. Докато страда, или преди това, се влюбва в съседката. Името й е Труди Стайлър – актриса в Кралския Шекспиров театър и по-късно филмов продуцент. Първата му мисъл, когато я вижда, е че е „пaднал ангел“. Женят се на 22 август 1992 г. в катедрала от 11 век. Имат четири деца, четирима внуци, две имения в Англия, едно в Тоскана, апартамент в Ню Йорк и два в Лондон, обща фондация за защита на горите в Бразилия The Rainforest Foundation и общ бизнес за биовина. За съпругата си Стинг казва, че е единствената, която не му спестява, когато той изглежда глупаво, а за децата си признава: „Аз съм пътуващ музикант, а не баща. Но приемам задълженията си сериозно и когато синовете или дъщерите ми са имали или имат нужда да поговорят с мен, или от рамо, на което да поплачат, аз съм до тях. Колкото повече растяха, толкова по-интересни ставаха и проблемите им. Вече можем да разговаряме – за взаимоотношения, за смисъла на живота. Семейството ми се научи да ме приема. Не мога да си представя да не работя или да се задържа на едно място, но в същото време обичам да имам център, около който да гравитирам. Харесвам мисълта, че домът и семейството ми са някъде. Без тази отправна точка бих полудял“.

През последните тридесет години благодарение на фантастичния си талант, прекрасната си музика и невероятната си работоспособност Стинг е написал едни от най-запомнящите се песни, продал е над 100 милиона албума и има 16 награди Грами.

„Чувам музика през цялото време – споделя музикантът. – Дори и в абсолютната тишина. Само йога може да спре за малко звуците.“ Това е едно от големите открития за неговия живот. Винаги е поддържал форма, тичал е по 8 км всеки ден в продължение на години, занимавал се е с аеробика, защото осъзнава колко е важно един артист да изглежда добре. Когато е на 38-39 години, негов колега го запознава с учител по йога. И тогава открива медитацията, която за Стинг е такова преживяване, каквото е писането на песни. Подобно е, по думите му, на изпадане в транс. „Не мисля, че човек пише текстове – споделя музикантът. – Те съществуват и минават през теб. Ти просто ставаш проводник. За тази цел, разбира се, трябва да имаш до известна степен чистота на ума. Йога е различен път към същия процес. Вземаш нещо от нашите висши аз и го слагаш в нормалния живот“.

С музикантите, с които свири, практикуват по час и половина преди всеки концерт. Това им помага да поддържат форма и усилва спойката помежду им като група. „Не е лесно да си на път – споделя Стинг. – Не е особено здравословно. Всяка вечер си буден до късно, пиеш алкохол и какво ли не. Преживяваш странни часове, сервират ти странна храна зад кулисите. Йога е добър вариант за баланс“.

Миналата година Стинг навърши 65 и признава, че е в период на осмисляне на живота си. „Когато си тийнейджър, пееш за колата си, за гаджето, за обувките. А сега говориш за края и за това, че си смъртен. Мисля, че най-доброто изкуство прави точно това. Всички велики опери са за смъртта. Как да ти се иска да умреш, когато си успешен, щастлив и имаш много! Но ще се случи – това е и добра, и лоша новина. Не съм черноглед. Напротив, мисля, че приемането на смъртта обогатява живота. Даваш си сметка, че разполагаш с определен брой дни, така че – използвай ги!“