Разказ за две жени, на век разстояние една от друга, опитващи се да оцелеят в страна, където често под чадорите се крият синини и сълзи на безсилие. Ако искаш да имаш поне някакви лични свободи в Афганистан, гледай да се родиш мъж. Ако не – опитай да станеш такъв, като двете героини в романа на Надя Хашими. Ако на феминистките им свършат знамената, могат да развеят тази книга.

“Перлата, която се освободи от черупката си“ е разказ за две афганистански жени – Рахима, наша съвременичка, и нейната прапрабаба Шекиба, която живее в първата половина на XX век. Шекиба има поне два проблема – че се е родила жена и че едната половина от лицето й е обезобразено при инцидент в детството. Останала отрано сирак, тормозена от роднини и почти продадена в робство, Шекиба Опърлената накрая попада в двора на краля, където е назначена за страж на харема, заедно с още няколко снажни момичета. Всички те се обличат и държат като мъже, а задачата им е да не допускат мъже, от онези истинските, до наложниците на краля. Век по-късно на нейната правнучка също се налага временно да забрави пола си. В семейството на Рахима има само момичета, четири сестри между 9 и 12 години, и в отсъствието на живеещия в опиумна мъгла баща няма кой да пазарува и да изпраща по-големите сестри до училище. В началото на XXI век в Кабул едно спазващо традициите семейство не би пуснало дъщерите си сами по улиците, ако не иска да си навлече позор и да унищожи шансовете им за брак. Решението на проблема е в древния обичай баче пуш – момиче, което още не е достигнало полова зрялост, да бъде подстригано и обличано като момче, за да може да върши неща, които на момичетата са забранено, включително да играе навън с другите момчета... докато навърши годините за женитба. И така, Рахима получава риза, панталони и временно се превръща в Рахим (ако си спомняте, в EVA представихме изложбата на Пепа Христова за Клетвените девици в Албания – близък до баче пуш обичай).

На Рахима обаче също не й е спестена горчивата чаша на уговорен брак с нелюбим мъж - според проучвания и досега повече от половината жени в Афганистан са омъжвани насила при уреждане на дългове или спорове между фамилии. Тя попада в затворен свят, където е тормозена от другите съпруги на мъжа си, дори заради това, че е различна от тях, грамотна например. (Издевателствата от жени над жени са едно от най-потискащите неща в книгата.) Оказва се, че нейният Афганистан в някои отношения е по-жесток към пола й дори от времето на прабаба й, която доживява да види как тогавашната кралица сваля воала от главата си като знак, че за афганистанките настъпват по-свободни времена и че чадорът не е задължителен за мюсюлманските жени.

В началото на книгата дотежават сложните обръщения като майка-джан, татко-джан (джан е мило обръщение към близки хора) и други специфични думи като хала (леля), бобо (баба), но после разказът за сложната съдба на двете жени увлича. Надя Хашими може би не притежава помитащия талант на Халед Хосейни, но пише много увлекателно – изглежда в тази сурова земя наследството на древните разказвачи е живо, само че в новите приказки могъщите падишаси са се превърнали в просто садисти, а красивите принцеси крият под покривалата си синините от побоите.

Самата Надя Хашими не е живяла никога в Афганистан. Родителите й го напускат през 70-те, преди съветската инвазия. Тя е родена в Ню Йорк, завършва медицина, работи като педиатър. За първи път посещава родината на майка си и баща си през 2002 г. и остава със сладко-горчиви чувства. Но Надя е отраснала в голямо семейство с много лели, чичовци и братовчеди, в които духът и легендите на Афганистан са живи, така че когато започва да пише, тя естествено се обръща натам. „Перлата, която се освободи от черупката си“ е първият й роман, за който печели наградата на GoodReads за най-добър дебют през 2014 г. Вторият й роман When The Moon Is Low, който излиза следващата година, разказва за изпълнения с опасности път на афганистанско семейство, което бяга от талибаните, за да се озове без документи и права в Европа. Със съпруга й имат 4 деца, 2 златни рибки и един папагал.