Какво представлява „Музикална лаборатория за човека“?

Най-креативното нещо, в което съм участвал. Единият формат е хор по модел на Лондонския филхармоничен хор – гражданска селекция. Това не са музиканти, но пеят целия световен репертоар по начин, който не отстъпва на професионалните хорове. Търсим резонанс с най-големите шедьоври. Звучеше непостижимо за мнозина, но смятам, че имаме най-добрия хор за изпълнение на тази музика в страната. Всеки от съставите е минал през индивидуални прослушвания и е изпробван в продължение на две години. Това са хора, в които сме търсили разбиране, музикалност, всеотдайност, дълбочина, желание за виждане на повече от това, което се вижда.

На много места. Навсякъде и никъде. Аз съм номад.

Къде се чувстваш вкъщи?

Сред природата. В планината. Нависоко. Качвал съм се до Монблан. Навсякъде, където ходя по света, търся природата. В Лондон например бягам в Хайдпарк. Имам супернагон към пространство и към хоризонт. Вдъхновява ме усещането за перспектива и за неща, ненаправени от човеци. Интересува ме това, което са построили по-големи сили. Обичам да ходя там, където природата е по-силна от мен. Обичам да бъда мачкан от природата. Искам да бъда събарян от вятър, от студ, от дъжд, да бъда унижаван, да виждам, че съм слаб. Това ме възхищава и зарежда.

Имаш ли възможност като човек, който много пътува, да бъдеш с децата си? И какво обичате да правите заедно?

За мен е голям празник винаги, когато се виждаме. Правим по-диви работи, малко по-бързи и опасни неща. Караме сегуей, колело всички заедно. Прегръщаме се и много се целуваме. Екстремно. Обичат да пеят и да рисуват. Чрез тях разбрах какво е любовта.

Не го ли разбра чрез майка им, за да стигнеш до тях?

По-специфично е, защото по отношение на децата има едно биологически заложено поведение на абсолютна жертвоготовност. Усещаш, че можеш да скочиш в огъня веднага, след секунда, ако се наложи. Това е абсолютният градус на любовта. И най-близко до него е чувството към децата.

Бил ли си на ражданията им?

Да. Това е едно от чудесата. Смятам, че така трябва да бъде. Това е закон.

Какви изисквания имаш към най-близкия човек до себе си, за да го почувстваш истински?

Мога да изброя десет, половината са подобни на тези, които очаквам и от колегите от екипа, от хора, от оркестъра: естествено, пълна съпричастност, пълно отдаване, пълно разбиране, пълно приемане, безотказност, сила, за да може да се издържи на това напрежение, първокласна химия, суперинтелигентност, всичко да е супер. И това прави мисията невъзможна, ще кажеш, нали? Виж, не пожелавам на никого да живее с мен. Всъщност бих го пожелал на абсолютно всеки. Животът с мен може да бъде ужасен, освен ако човек не е в самоволно крайно самоограничение. В каквото съм аз. Аз изисквам от другия само това, което изисквам от себе си. Ако аз бягам 100 метра, искам и другият да бяга 100 метра. Това е.

А важно ли е какво иска той?

Ако иска същото, значи всичко е ок и никой не кара никого за нищо насила. Този партньор се нарича „генерален съмишленик“. Ти не можеш да го намериш, освен ако той не се появи.

Почти всеки ден се чуваме. Обичам ги. Те, без да искат, са ме отгледали. Ти не можеш да отгледаш такова нещо нарочно. Искам да кажа, че са велики. Когато бях в шести клас, баща ми ми подаряваше енциклопедии – „Космос“, „Религиите на света“, „Чудесата на света“, които аз изучих. Той ми помогна да раздвижа моя ментален пласт, който отиде на пълен макс. В седми клас си купих „Закони на доброто“ – книга на Петър Дънов. Не съм подозирал, че има закони на доброто и че то може да бъде възпитавано в човека. Стигаше ми да я отварям или да си прочитам заглавието. С пълно уважение към всякакви течения, учители и религии, които смятам за огромно богатство, Дънов се оформи като абсолютен авторитет. Текстовете му съдържат ключове на живот, на мислене, на чувстване, на проява, на разбиране на живото, на неживото, на разбиране на природата на числата, на тона, на природата на човека, на самата природа. Едва наскоро започнах да разбирам горе-долу за какво може би става въпрос. И така в осми клас светогледът ми вече беше завършен и започнах пълна интегрална себеподготовка по отношение на всичко – литературата, поезията, най-вече европейска, философията. Стигнах и до Ницше. Майка ми ме учеше да свиря на пиано, с което раздвижи моя артистичен пласт. Двамата с баща ми ме подготвиха като суперинсталация, без да го осъзнават. Дадоха ми мая, която доразвих. Всички сме уникални индивиди с еднакво мощна Божествена същност, но различно проявена. Когато развиеш себе си като автентичност, а не като его, тогава има условия човек да намери своята проява, без да бъде копие.

Спортуваш ли?

Като ученик играех баскетбол, много. Мога да стана световен шампион във всеки спорт без изключение. Просто нямам време за това. Иначе съм в перфектна форма, тотално атлетичен съм. Тренирам по 20 минути на седмица, но концентрирам мисълта си във всеки един мускул. Манипулирам си собственото тяло. Когато нещата се правят с мисъл, ефектът е много по-голям.

Как се храниш?

60-70% от храната ми е плодове и зеленчуци. Ям по една салата на ден. Най-вече капрезе. И храната ми отговаря на три характеристики: тембър, тоест специфичност във вкуса, плътност и влажност. Да няма сол, захар, консерванти. Не обичам подправки. Искам чистота. Пия чай. Възможно най-билковия, най-обикновения. Никакви червени, зелени, черни чайове не пия. И за мен най-свещеното нещо са хлябът и водата.

Разбрах, че обичаш високите скорости.

Да, аз си почивам с екстремизъм. Само хеликоптер не съм карал още, но предстои. За мен движението е вдъхновение. Искам да ме обрули вятърът. И да ме хвърля! За мен е много смиряващо да усещам, че съм под влияние на по-голяма сила от мен. В смирението на човек има голяма сила. Усещането за собствената нищожност на фона на гигантската природа е повече от шанс да бъдеш адекватен. Аз съм абсолютен екстремист. Yes. Това съм, това е Йордан. Ангел и екстремист едновременно. Не, ангел не съм.

На 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на развитието на млади български творци. Съосновател е на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.