Мадона - без усилия

„Аууу, Богородица“ – гледа се в огледалото Милица. Образът й се получава сравнително бързо и лесно – само с грим и перука. Няма да й променяме цвета на очите и Гладнишка си отдъхва. Първият й сблъсък с цветните лещи бил по време на „Капките“, в които участва. Три гримьорки я хванали – едната й държала главата, втората ръцете, а третата клепачите – и с доста груби думи я мотивирали да си отвори очите: „Аре ма, не мърдай, кво се праиш, не мигай, стой!“

Освен от лещи, Милица изпитва ужас и от татуировки. Няма тату и твърди, че никога не би си го причинила, тъй като бързо й омръзват нещата. През лятото й направили на ръката мхенди – рисунка с къна. И откачила, взело да я сърби, не можела да спи от зор да я махне.

Докато гримьорката й рисува очи и вежди, превръщайки я в Богородица, пардон, Мадона, Гладнишка не спира да бърбори, сценичната треска явно я е напуснала.
Тя винаги изпитва страшна сценична треска преди каквото и да е участие, ала щом запее, изчезва. На шофьорския изпит обаче нямало как да я излекува с пеене. Трепереща, първо попитала изпитващия „И вие ли за книжка?“ – ей така, с чувство за хумор. А той мрачно: „Каква книжка?“ Милица така се смутила, че потеглила на втора, засякла една полицейска кола, завила на женското дясно... Предния ден инструкторът й чичо Митко сияел от радост, разговарял с кучетата, лаейки през прозореца, докато Милица го возела. Бил сигурен, че тя ще впечатли изпитващия с карането си. Но не всичко било отрепетирано перфектно и Милица станала шофьор от втория път. Преди три години. Но няма кола и затова не кара.

Гладнишка много неща няма. Но не са й важни. Важна й е музиката, най-големият й страх е да не загуби гласа си, една нощ сънувала такъв сън. Като е отчаяна, се вдига на крака с музика, отнася се в друг свят сякаш и добива сила и енергия, и стръв да прави музика.

Стъпила на нотите от съвсем малка – семейството й е музикално, майка й е тромпетистка, сестра й – виолистка, тя се измъкнала от свиренето на пиано, но не и от уроците по пеене. Развивала гласа си дори и когато работела като барманка в гей клуб в Лондон. Там я чул професор от Кралската академия по музика и я поканил на прослушване. Връщайки се в България, с детско безразсъдство се записала на майсторски клас по джаз пеене при Милчо Левиев и Вики Алмазиду, знаейки само една песен. Сега дава предимство на джаза – с него буквално скача върху публиката. Не за пари, а за да атакува младото поколение с изкуството си, не да се прави само на артистка, обидена в черупката си. Девизът й е: може и да се изложа, но трябва да пробвам.

Нещото, което никога няма да пробва, е да се превърне в Материално момиче. Отраснала в лишения, научена на малко, Милица била слисана от бакшиша, който получила още първата си вечер като пееща сервитьорка в бар „София“ в средата на 90-те – 60 лева! Върнала го, но мутрите не си го прибрали. Докато била две години без работа, отказвайки се да е копирайтър, живяла на заплатата на майка си. Но пеела за по 10 лева на вечер по клубовете и не цъкала в очакване на перфектния проект за нея. Сега, когато вече не тъне в недоимък, раздава на всеки, който й поиска пари. Оставя щедри бакшиши. Пазарува, без да гледа цените, купува неща, които ще носи, когато отслабне...

Гледайки я как се забавлява с колието от желирани бонбони, което Биляна й низа на място и по мярка, си мисля колко е далеч Милица от Мадона, макар да я изиграва без особени усилия.