Няма нищо по-лошо от посредствен филм за сериозен проблем, а „Кръгът” е точно това и звездите, които участват в него – Ема Уотсън, Том Ханкс, Джон Бойега и Бил Пакстън (това е неговият последен филм за голям екран, да почива в мир!) - не успяват да спасят положението. Филмът е създаден по едноименния роман на Дейв Егърс, издаден у нас от ИК „Жанет 45”.

Сюжетът: „Кръгът” е могъща корпорация за софтуер и всякакви технологични иновации, в която работят само млади хора, посветили изцяло времето и живота си на въпросната корпорация. Героинята на Ема Уотсън Мей е на върха на щастието, когато приятелката й Ани успява да й уреди интервю за работа в компанията и скоро тя става част от това затворено и много привилегировано (поне на пръв поглед) общество. На всеки нормален човек му се изправят косите от порядките в „Кръгът”. Всяка работна, но и всяка свободна минута ти е организирана и ти си длъжен да я споделиш с колегите си в реално общуване или виртуално в специалната корпоративна социална мрежа. Общуване, комуникация, социални групи, заедно, заедно, заедно и всички са изпълнени с енергия, ентусиазирани, развълнувани от това, което се случва, което ще се случи или което никога няма да се случи, но по-важното е да си развълнуван, ей такива неща.

Филмът се опитва добросъвестно – дори прекалено добросъвестно – да покаже всички гледни точки към проблема за непрекъснатото следене, на което сме подложени или бихме могли да бъдем подложени в съвременния свят чрез различните социални мрежи, приложения и съществуващите незабележими микроскопични камери – брошки. Когато някой непрекъснато те наблюдава, винаги може да ти помогне в опасна ситуация, но пък се лишаваш от свещеното си право на лично пространство, на самота и покой. Факт е, че светът, изобразен във филма „Кръгът” не като антиутопична картина, а по-скоро като банална реалност, е дълбоко ужасяващ. Ако действието бе пренесено някъде в бъдещето и филмът бе стилизиран като научна фантастика, човек поне можеше да сe утеши, че това никога няма да се случи. Но заснет така, сякаш иска да ти покаже как изглеждат отвътре господарите на нашето време – компании като Apple, Facebook или други подобни – нещата придобиват доста по-кошмарен вид. Сещате се за тези корпоративни събирания, на които могъщият шеф излиза на сцената пред хилядите си служители, облечен в дънки като един от тях, с небрежна тридневна брада и започва с шеговита реч на границата между религиозна проповед и стенд ъп комедия да ги облъчва как всичко, което правят е в името на доброто на човечеството, на истината, на свободата и т.н. Гледали сме подобни във филмите, посветени на Стив Джобс, Марк Зукърбърг и други като тях. В „Кръгът” такъв гуру бос е героят на Том Ханкс - Бейли. Ханкс както винаги прави каквото може и каквото трябва, но този филм определено няма да влезе дори в класацията „20-те най-добри филма с Том Ханкс”.

Филмът е равен, безхарактерен и предвидим. Ема Уотсън минава през него като бледа сянка,         без да остави отпечатък върху нито една сцена, а Джон Бойега през цялото време е в този или онзи ъгъл и си гледа в телефона – не преувеличавам, ролята му се изчерпва напълно с това действие. Освен това не съществува никакво художествено обобщение на това, което се случва. Режисьорът сякаш е пропуснал да отчете факта колко големи филми, свързани с темата за следенето, помни историята на киното. Като шедьоврите „Peeping Tom” (1960) на Майкъл Пауъл, „Разговорът” (1974) на Франсис Форд Копола с Джийн Хекман в главната роля или „Шоуто на Труман” (1998) на Питър Уиър с Джим Кери. И трите филма са направо задължителни за всички киномани и ако успеете да ги намерите и да ги гледате, ви обещавам незабравими филмови преживявания.

 На този фон „анемичният” филм на Посолд „Кръгът” само обира съмнителната пяна на повърхността на проблема.