„Аз Другият“ е името на изложбата, която се открива тази вечер във VIVACOM Art Hall и на която ще присъства и самият Улай. По-известен като „мъжът на Марина Абрамович“, той е един от най-известните и значими пърформанс артисти в света. 12-те години (1976–1988), в които Улай и Марина са любовници и съавтори и изследват партньорството си в поредица творби, ги превръщат в една от най-влиятелните креативни двойки в изкуството. Сред често цитираните им пърформанси е този, в който дишат уста в уста в продължение на 17 минути и припадат в безсъзнание. Или стоят завързани един за друг в продължение на 15 часа, а на 16-ия посетителите са допуснати, за да ги видят в сцени на ярост и агресия.

Как ви промени партньорството с Марина Абрамович, вие бяхте една от най-влиятелните двойки в арт света?

Не мисля, че сме били една от най-влиятелните двойки. Има и много други. Ние бяхме в симбиоза, защото се обичахме, живеехме заедно, бяхме на една вълна и в много добра форма, разбира се. Партньорството ми с Марина беше много мощно и въздействащо. Докато не се превърнахме в институция заради славата и това ме притесняваше, защото аз по-скоро съм почитател на анархизма. А анархизмът и институциите не си пасват. Не съжалявам. Според мен ние направихме всичко, което можехме, за тези 12 години заедно. Ако бяхме продължили, щяхме да станем много комерсиални. Когато нашата симбиоза приключи, беше трагично. Минах през труден период, докато възстановя индивидуалността си и самостоятелната си работа. Успях да го направя, започвайки с фотография, след това пърформанс, а след това – пърформанс-фотография. Това е термин, който създадох през 80-те. И така оцелях.

Цялото интервю може да прочетете в майския брой на EVA, който ще е на пазара следващата седмица.