Андрей Андонов и екипът му работят върху „Никой” в продължение на приблизително три години. Филмът е направен изцяло с частни средства, без никаква държавна субсидия. Заснет е за три седмици през лятото на 2014 г., а постпродукцията му отнема около две години.

В „Никой” Гергана Плетньова и Силвия Петкова са нещо като двете лица на женската природа и хем си приличат с прекрасните си, обсипани с лунички лица, хем са драматично различни. Напрежението, което съществува между тях, както и чувствителността, с която е пресъздадена величествената красота на Родопите са двете неща, с които филмът буквално ме прелъсти. Когато използвам думата „прелъстяване” по отношение на даден филм това винаги означава само едно – че светът във филма е така изграден, че ме е накарал да го пожелая, да поискам да вляза в него.

Режисьорът строго е очертал периметъра, в който се развива действието на филма – очарователна малка високопланинска вила (с басейн обаче) и няколко живописни места около нея. В това сравнително ограничено и идилично в тишината и усамотението си пространство той постепенно „инжектира” все повече и повече човешка енергия. В самото начало там е само Вера (Гергана Плетньова) – млада психоложка, наскоро загубила баща си, която е изпаднала в някакъв вътрешен ступор от трагедията и не си позволява да продължи напред. След това към нея се присъединяват гаджето й Тони (Кристиян Милатинов) и най-добрата й приятелка Таня (Силвия Петкова), които имат тайна връзка, а накрая пристигат и обитателите на съседната вила – Николай (Стоян Радев) и Лили (Йорданка Ангелова), екстравагантна артистична двойка, превърнала се в катализатор за развръзката в любовния триъгълник. Всички те се заплитат в сложен възел от страсти, копнежи и страхове, който променя живота им и помага на Вера да напусне замръзналото кралство, което обитава след смъртта на баща си.

Ясно е, че най-горещото, най-обсъжданото ядро във филма ще бъде еротичната сцена между персонажите на Силвия Петкова и Йорданка Ангелова. Българското кино и сексът по принцип са в доста нелепи отношения. Много мислих дали до този момент сме имали филм, в който да става въпрос за любовна връзка между жени и така и не се сетих за такъв. Тоест спокойно можем да обявим „Никой” за първия български филм с подобна сцена. Не че това е чак толкова важно. Въпросната еротична сцена в „Никой” е на ръба на халюцинацията междувпрочем, тя така е и заснета. По-скоро е на крилете на желанието. В интервюто си за EVA Силвия разказва как и защо се е решила да приеме това предизвикателство, но истината е, че според мен не това е най-дръзката сцена във филма. С ролите си в „Никой” и Силвия Петкова, и Гергана Плетньова стъпват на непозната и за двете (от гледна точка на работата им до този момент) територия и заслужават поздравления за смелостта си. Особено Силвия, която играе абсолютно ва банк.

Много харесах и болезнената чувствителност на Вера, героинята на Плетньова. Страхът, който тя изпитва от света около себе си – от водата, от слънцето, от докосването дори. Фобия от живота или нещо такова. И много харесах нейната противоположност – Таня, която ври и кипи от желания и грешки. Неслучайно Гергана Плетньова и Силвия Петкова получиха обща награда за главна женска роля на фестивала „Любовта е лудост” във Варна през есента на миналата година. Тяхното партньорство е най-силният момент във филма. И за да е честно веднага ще кажа и кой намирам за най-слабия – продължителните и тромави философски разговори на Николай и Лили. Полуголи и философстващи – доста е ретро, но не по готиния начин, според мен.

В „Никой” има и един друг главен герой – невидим, но по-могъщ от всички останали – и това е Нейно величество Природата. Великата красота на планината – прозрачният въздух, в който всички човешки страсти оттекват и който ги пречиства, кристалната вода, която разтваря в себе си страданието ни, крясъкът на дивото в нас, който не трябва да забравяме и който ни прави част от всичко това. Това мистично, почти трансцедентално отношение към природата е другият силно въздействащ пласт във филма и по-интересното е, че този пласт се проявява не само посредством визията, но и посредством звука и специфичните звукови ефекти – ехо, оттекване, бълбукане, свистене, воят на вятъра и т.н.

Никога не съм обичала лозунгите от типа „Гледайте българско кино!”, „Слушайте българска музика!” и т.н. и затова няма да издигам подобни лозунги и сега. „Никой” няма нужда от лозунги, молби и заклинания, а Андрей Андонов заслужава поздравления за дебюта си и пожелания да не се налага да прави и следващия си филм само „на мускули”.