През цялото време, докато четете „В очакване на Боджангълс“, ще имате усещането, че всичко се случва в епохата на джаза, че Зелда и Скот са живи и не, не, здрави, а живи и луди, екстравагантни откаченяци, елегантни вампири, които вместо кръв пият само мартини.

Жорж и Луиз са героите в този красив и кратък роман, написан от Оливие Бурдо и спечелил 5 френски литературни награди и огромни тиражи. Луиз определено е по-лудата в семейството, тя е тази, която настоява постоянно да пускат плочата с великолепната песен „Мистър Боджангълс“ в изпълнение на Нина Симон и да танцуват – с приятели нощем или сами с Жорж по всяко време. Най-малкото, на което е способна, е да скочи с вечерната си рокля в басейна по средата на някое парти. Мъжът й я обожава, всеки ден я нарича с ново име и сутрин тя чака да го чуе, като мила присъда, за да знае каква ще бъде днес – Рьоне или Йожени, или Хортанс.

Разказът е от името на сина им, който живее в общата семейна лудост като във вълшебна приказка, но истината е, че винаги накрая през вратата влиза действителността, а нея и Луиз, и Жорж не могат да понесат.

Пуснете си „Мистър Боджангълс“, но непременно на Нина Симон, не вариантите на Роби Уилямс или Уитни Хюстън, и се насладете на книгата, с която може да доближите прелестите на лудостта, без да се нараните. И по темата – вижте филма „Лудетини“ на режисьора Паоло Вирдзи, който беше част от „София филм фест“, в него Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти играят на ръба на лудостта и как само го правят!