Д-р Нина Еленкова-Пападопулу е детски стоматолог и заедно с това е сред най-висококвалифицираните лекари хомеопати в България. Преминала е през пълния тригодишен курс на обучение в академията по класическа хомеопатия на проф. Джордж Витулкас, един от световните колоси в областта. Убедена е, че бъдещето принадлежи на холистично мислещите лекари без предразсъдъци, които познават и уважават в еднаква степен постиженията на традиционната и алтернативната медицина. Самата тя се опитва да бъде точно такъв лекар.

Любопитството към различни практики и терапии наскоро отвежда д-р Еленкова на семинар по пайда ладжин – източна практика за самолечение, основаваща се на разтягане и силно пляскане с ръце върху точно определени точки и по протежението на определени меридиани по тялото. Намира техниката за особено ефективна. И още в началото на разговора ни споделя, че може би човечеството несъзнателно се подготвя за някакъв момент в близкото или по-далечно бъдеще, когато ще му се налага да се лекува с подобни прости методи – акупресура, иглотерапия, пайда ладжин, рейки – които не изискват намесата на техника и лекарства. Била е няколко пъти в Индия, където е обиколила някои от най-важните за един лекар места, но е успяла да стигне и до селището Ваитхийсваранкоил, при Нади астролозите, където се намира библиотеката с палмовите листа, съхраняваща материалния аналог на прословутите „Акашови записи“ – нещо като банка с информация за всички хора.

Аз съм детски стоматолог всъщност и е важно да кажа, че в България имаме едно от най-добрите обучения по стоматология. Учим също 6 години, както и останалите медици. Казвам го, защото според мен е много важно за един хомеопат да има класическо медицинско образование. А с хомеопатия започнах да се занимавам след много тежко боледуване, което изкарах на 44-45 годишна възраст. В продължение на две седмици вдигах около 40 градуса температура и се чувствах смъртно уморена. След като преминах през всички възможни специалисти, дори онколози, и направих всички изследвания, включително и за малария, отидох в Инфекциозна болница. Реших, че може да съм болна от СПИН, хепатит или друга инфекциозна болест. Стоматологията по принцип е много рискова професия. Никой не успя да разбере къде е огнището на инфекцията и причината за високата температура. Колегите ми казаха, че правя сепсис и ако не вляза в болница, ще умра. Никакви антибиотици – двойни и тройни – не ми действаха. Накрая един колега с голямо неудобство ме информира, че едва ли не последният ми шанс за оцеляване е някакъв антибиотик за 18 хиляди лева (на старите пари). Мъжът ми намери парите и ме спасиха. Междувременно откриха в аортната ми клапа стрептококови струпвания и изказаха предположение, че понеже стоматолозите работим с много инфектиран материал в устата, гангренозни и всякакви други бактерии, е възможно да съм се заразила през очите. Още повече че тогава не ползвах предпазни очила. Най-вероятно подобна инфекция се е загнездила някъде в аортата ми, направила съм ендокардит и оттук – сепсис в цялото тяло.

Наистина. Колегите спасиха живота ми, но аз продължавах да чувствам силна умора и ме изпратиха при д-р Атанас Гълъбов, един от първите хомеопати в България, невероятен човек. Не знам какво ми даде той, но след два дни от умората ми нямаше помен и получих страхотен прилив на енергия. Първоначално едната страна на тялото ми се покри с ужасен обрив, все едно някой ме беше горил с цигара. С мъжа ми много се стреснахме, а д-р Гълъбов така се зарадва, като му казах! Тогава все още не знаех, че е хубаво, когато болестта излезе на кожно ниво. Така от личен опит разбрах, че хомеопатията е велика наука, и реших, че трябва да я изучавам. Записах се в център „Едикта“, където изкарах тригодишно обучение при д-р Дора Пачова, която е председател на нашата Асоциация на лекарите хомеопати, и д-р Калина Костова – също един от водещите хомеопати в България. След това учих при проф. Джордж Витулкас в прекрасната му академия на остров Алонисос, един от трите гръцки острова, известни като Спорадите – много красиво, тихо, зелено място. Витулкас, който е истинско светило в хомеопатията, живее и преподава там. От всички българи, които учеха заедно с мен, само аз се осмелих да се явя на изпита, който продължава четири дни и е изключително тежък. Хомеопатията е наука, която има дълбоки фундаментални корени, стъпила е на здрави основи, не е шаманство. Има един надпис, който се намира над къщата на Самуел Ханеман, немски лекар, основоположникът на хомеопатията, и който гласи: „Осмели се да знаеш!“ (Sapere aude!) Това е моят призив към всички колеги лекари, които съдят и отричат хомеопатията, без въобще да са я изучавали и да са се докоснали до нея. Да не говорим, че още от времето на Хипократ съществува идеята „Лекувай подобното с подобно“, която е в основата на хомеопатията. Известен факт е, че британското кралско семейство се лекува изключително с хомеопатични средства, но за мен по-важното е, че собственото ми семейство, което наброява 14 души общо, включвайки трите ни деца, техните половинки и внуците ни (д-р Еленкова има две дъщери и един син, като втората й дъщеря е актрисата Ана Пападопулу – б.р.), използва също само хомеопатични лекарства.

Да разбирам ли, че сте минали изцяло „на страната“ на хомеопатията? Не е ли рисковано?

В никакъв случай. Никой мислещ хомеопат с професионална подготовка няма да спре стандартно лечение при органично болен пациент. Не можеш да лекуваш всички болести с хомеопатия. Когато има тежки дегенеративни заболявания в напреднал стадий, загуба на тъкани и така нататък, хомеопатията вече не може да се справи. Можеш обаче да засилиш организма на пациента и имунната му система. Понеже аз работя много с деца, съм си поставила за цел да науча майките на три основни неща. Първо – водете децата си при детски специалист, не при такъв за възрастни. Детето не е умалено копие на възрастния индивид. Детският организъм чисто физиологично функционира по друг начин. Второ – наистина няма нужда да сваляте с лекарства температура до 38,5 и няма никаква причина да се притеснявате. Температурата е защитно състояние на организма, при което клетките на имунната система са в бойна готовност и могат да унищожат вирусите. И трето – не третирайте обривите на децата си с препарати, съдържащи кортизон. В йерархията на физическото тяло кожата е най-ниското ниво, а централната нервна система – най-високото. Когато болестта се прояви като кожен проблем, това е добре. Значи организмът се опитва да я изтласка навън, да я изхвърли. Когато третираме обриви с кортизонови препарати, ние потискаме болестта и тя, понеже не може да се изяви чрез кожата, отива някъде по-дълбоко. Много често деца с атопичен дерматит, „лекуван“ с подобни мазила, впоследствие развиват бронхиална астма. Защото най-често потиснатият обрив атакува дихателната система.