Хелън Мирън, Кейт Уинслет, Кийра Найтли, Наоми Харис, Уил Смит, Едуард Нортън... „Много звезди не е на хубаво” и „Много звезди – хилав филм” – мисля си, опитвайки се да се сетя за продукция, побрала в себе си толкова известни актьори накуп и въпреки това успяла да оцелее. На прима виста се сещам за „Новогодишна нощ” (2011) на покойния Гари Маршал и „Денят на влюбените” (2010) на...ех, пак Гари Маршал. Ставаха ли за гледане? Ставаха. Страхотни ли бяха? В никакъв случай. Идентичен е случаят с „Косвена красота”.

Дейвид Франкел никога не е бил страшен визионер с претенции за гениалност и как иначе – във филмографията му откриваме заглавия като „Дяволът носи Прада” и „Марли и аз”, безспорни зрителски хитове (особено вторият, на който всеки бивш или настоящ стопанин на куче се скъсва от рев), създадени по всички стандарти на средностатистическата холивудска продукция. „Косвена красота” не прави изключение. Уил Смит е в ролята на Хауърд, собственик на нюйоркска рекламна агенция, чиято шестгодишна дъщеря умира от рак и той не успява да преодолее загубата й. Спи по няколко часа на ден, не разговаря с никого, зарязва бизнеса си. Единственото, което прави е да пише писма до... Любовта, Смъртта и Времето – трите величини, които определят живота на всеки човек на планетата, независимо от това какъв е той и къде живее. Междувременно неговите партньори в компанията (Уинслет, Нортън и Майкъл Пеня), отдали се на амбициите и алчността си и забравили всичко останало, получават изгодна оферта за компанията и решават да я продадат без участието на Хауърд като го изкарат психически нестабилен. Най-нелепото във филма е именно историята с това как се опитват да докажат лудостта на Хауърд. Но спирам до тук.

Добре, филмът е сълзлив и сантиментален, но все пак трагедията на бащата, изгубил детето си, някак пречиства всичко – както къс чисто сребро пречиства водата, в която е поставено. Безумна е идеята за Любовта, Смъртта и Времето (която няма да ви разкажа, за да не спойлвам), но така или иначе ролята на тази идея в сюжета е именно да е безумна. Освен това Хелън Мирън с актьорското си достолепие и младостта, която незнайно как продължава да блести в очите й, по същия начин неутрализира бутафорията. Достатъчно е да видиш стоманеносивите й коси и всякаква нелепост рухва като поразена с меч. Според мен дори само заради Мирън си заслужава да се гледа филмът. Уил Смит изгражда ролята си в същата емоционална гама, в която го прави и в „Преследване на щастието” (2006), само дето там е с 10 години по-млад и самият филм е 10 пъти по-добър.

Неведнъж съм чела в американски или английски онлайн издания гръмки хвалебствени ревюта за напълно посредствени блокбастъри и франчайз поредици и съм се чудила един и същ филм ли сме гледали. Както и обратното, какъвто бе случаят с „Отряд самоубийци”. Сега с „Косвена красота” пък се чудя какво толкова не могат да му простят на този филм. Тъгата, която като невидима мъгла обгръща неговите герои, докосна и мен.

Ето, сега се сетих за хубав филм с много звезди – „Наистина любов” (2003) на Ричард Къртис. Ако ви хрумват още заглавия – споделете ги.