Започнат ли да те канят за водещ на събития, честито, известен си. Гери Турийска известно време стоеше скрита зад текстовете на песните, които пишеше за Графа, Мария Илиева, Рут Колева, Нина Николина („Ти“ е в класацията за 100-те най-добри текстове на български песни), направи си бекграунд като редактор в телевизия ММ и водеща в БГ Радио, беше вокалистка на групата Rubikub, създаде успешния формат за четения на неизвестни автори от известни хора „Пощенска кутия за приказки“ и след като така добре се потруди, все по-често я канят за водеща на събития. От „Жена на годината“ до наградите, които си раздава рекламният бизнес. Междувременно преживя ужасно романтична сватба на плажа, организирана тайно от композитора Ясен Козев, и му роди Аника, малката руса вихрушка, която определя рамката на деня й.

Какво има в деня ти, освен семейните ангажименти, ходиш ли някъде на работа?

Майчинството ми приключи току-що. Реших да напусна работата си като водеща в БГ Радио, където бях 5 години, и да се отдам на личните си проекти като „Пощенска кутия за приказки“.

Как ти хрумна да я направиш, успехът й е впечатляващ?

Не мога да повярвам, че минаха шест години от началото. През 2010 г. „Сиела“ издаде моя книга в съавторство с поета Стоян Динков, „Приказка за вечността“, поетичен диалог между мъж и жена, които си разменят писма. На премиерата сложих една пощенска кутия и поканих всички присъстващи, ако им е интересно, да напишат своето любовно писмо. И те ми напълниха кутията. Вкъщи започнах да чета, имаше толкова красиви неща, реших, че няма да останат само за моите очи. Организирах второ представяне на книгата, на което прочетохме 10 от писмата. Никое не беше подписано, затова бях поканила мои приятели музиканти, актьори, журналисти да ги представят. Стана страхотно. Хората питаха кога пак ще има такова четене. Дадох си сметка, че това е ниша, интересна за публиката. След няколко месеца организирахме второ, после трето. Всеки път определям различна тема за писане. Четенията са веднъж месечно. Давам максимален срок на авторите да пишат – три седмици. Правя селекцията за 48 часа, понякога това е означавало да изчета 800-900 страници. Изпращам предложенията на артистите, музикантите, журналистите, които са ми казали – ок, тогава съм свободен.

Тя постепенно отшумя. Втората-третата година имаше пик, когато проектът стана наистина популярен и от малко пространство с 60 души се озовахме в София Лайф Клуб с публика от 600. Получавах 150-200 писма на месец, от тях трябваше да селектирам десетте, които ще се четат. Сега поддържам здравословно ниво на 70-80 истории. През 2-3 месеца правим специално издание „Мръсни приказки“.

Какво представлява?

Миналото лято го решихме. Сложихме знак 18+ и казахме – темата е една, секс. Разбрахме, че това е още по-актуално. Стана популярно за нула време.

Българинът може ли да пише за секс?

Имаме култови автори в Мръсната кутия, които не са ни разочаровали досега. Има и еднотипни писма – пренебрегната жена, която решава да отмъсти на мъжа си, като му изневери и така натрупа самочувствие. Факт е, че и за Приказната, и за Мръсната кутия най-често текстовете са с комедиен привкус.

Трябва ли за секса да се пише непременно иронично?

Не, имаме си и „сериозна литература“. Теодор Михайлов, който се изявява и във фейсбук, беше написал толкова брутална секссцена, с толкова вулгарен език, че всички в залата стояха ококорени, не мърдаха и не знаеха как да реагират. Теодор сам си чете историите. Имаме двама-трима автори с толкова силен вътрешен глас, че е странно някой друг да ги чете.