Живял си в Берлин. Защо там?

Учих тук в немска гимназия. След завършването с най-добрия ми приятел направихме едномесечна обиколка на Германия и се влюбих в Берлин. Аз съм и правен в Берлин. Нашите отиват там след сватбата на почивка, през 89-а година, малко преди да падне Стената. Това е  биещото сърце на Европа, културният и нощният живот са несравними, а преди 7 години беше и много евтино. Исках да замина за голям град, защото лесно можеш да си намериш работа, а аз от 16-годишен се издържам сам. Там не се чувстваш чужденец, няма дискриминация. Мулти култи в най-висша форма. За млад човек е велико. В Берлин живях 6 години, учих политология, но не завърших.

Абсолютно, 14 семестъра. Но работех. Какво ли не, само поп и балерина не съм бил. Най-дълго съм работил като барман в дискотека, бях и в малка рекламна агенция, която изведнъж спечели Мадона за клиент. За 6 месеца трябваше да се открият 30 фитнес студиа от нейната верига в Берлин, и после да се прави експанзия за цяла Германия. Трябваше да назначим 150 промоутъри. Тъкмо щяха да ме уволняват, защото много се скатавах, но аз им казах – по-добре да ме повишите, защото знам всичко за скатаването и мога да контролирам промоутърите да не го правят. Работих страшно много – 7 месеца по 10 часа на ден, всеки ден. И затова през 2014 година можех да си позволя да се върна в България и да се захвана само с писане и с нещата, които исках да сбъдвам тук.

Освен писането, какво друго сбъдна?

Отворихме с приятели бар на страхотен девствен плаж край Крапец. Фалирахме прекрасно, защото едни местни джентълмени много го харесаха. Няма да уточнявам, защото коленете ми са ми важни. Но човек трябва да си сбъдва детските мечти, докато е дете, нали?

Добър ли си на коктейлите?

Правя много хубав майтай, лонг айланд айс тий. Дайкирита, кайпирини, мохито и прочие сладникави работи също мога, но аз обичам силните коктейли, като изпиеш два, краченцата ти да омекнат. Голямата тънкост на коктейла е да не усещаш алкохола. Все едно пиеш сокче, ставаш до тоалетната и оп-оп, подпираш се на 4 крака.

В дискотеката в Берлин, където работех. Много смешно попаднах там. С приятел живеехме в общежитие, нямахме пари. Ходехме на интервюта за работа и никъде не ни вземаха. Тогава бяхме с къси коси, подстригвахме се трети номер с машинката в банята, за да не даваме по 10 евро за фризьор. А в Германия видиш ли човек с къса коса, или е източноевропеец, източногерманец, или е турчин, арабин, не и нормален човек. Аз имам и много белези по главата, бях и с 20 кг по-слаб, приличах на излязъл от затвора. Един ден решаваме да сваляме мацки в дискотеката със сумарно 25 евро, по 10 за вход и по 2,50 за бира. По едно време се разбра, че мацки така няма да свалим, но поне да си потърсим работа. Отидохме при собственика, един изключително грамаден стилен гъзар. Моят приятел му каза на немски, че сме студенти и си търсим работа. Попита ни откъде сме, казахме, от България, той се позасмя и заговори на български, бил от Варна.

Изведнъж се оказахте с връзки.

Оказа се, че целият персонал е от България. Започнахме от най-ниското ниво. Рънър. Отсервираш чаши, носиш лед, бършеш повръщано. Обаче вземахме 8 евро на час, 20-30 евро бакшиш, което правеше 100 евро на вечер. Чувствахме се толкова богати и готини. После изкачих едно стъпало и станах сервитьор, почнаха да падат много по-сериозни бакшиши, после станах и барман. Тогава рязко приключих с университета, защото си казах: Too cool for school. Две години и половина поработих. После реших, че ще късам с нощната работа, и бях сервитьор по някакви гъзарски хотели. Имах много яка вечер с Роби Уилямс. Бях на уиски бара в „Риц“, имаше частно парти, приключвах вечерта, когато се появи той. Какво ще ми препоръчаш – пробвай нещо японско. Добре. Сипах му японско уиски. Ама тегав такъв. Ти знаеш ли аз кой съм. Знам. Какво мислиш за мен. Много си готин, ама последните ти парчета са прекалено комерсиални, можеш значително по-добре. Той отиде при мениджъра ми и аз бях абсолютно убеден, че съм уволнен. А той казал на мениджъра да ме освободи за вечерта, за да му сипвам само на него и да си говорим. Оказа се, че жена му го била ядосала нещо. И той просто искаше да говори с някого, който няма да му целува задника и да иска да се снима с него. Каза ми каква е неговата формула. Първо ставаш известен, печелиш си място под слънцето и от там нататък можеш да си правиш каквото си искаш, ако искаш, бъди индипендънт. Страшно ми хареса тоя модел и аз се придържам към него.

В стиховете си казваш, че няма да ставаш борсов посредник и „адвокат по бракоразводи“. Какъв още няма да ставаш?

Силно се надявам да не работя в офис от 9 до 5. Мога да работя много, но всяка монотонност и рутина ме смачкват. С Кокича (Константин Трендафилов, също поет) сме си говорили, че не е срамно да станеш куул. Нали виждаш Бегбеде какво прави, разцепва с това, че е суперкомерсиален и хората му се кефят.