Скуката като трамплин

Легендата твърди, че по време на първата си бременност Соня не може да намери рокля, с която да се почувства като „най-красивото бременно момиче на света“. Решава сама да си създаде такава и открива неподозиран в себе си талант. Всъщност, именно тя успява да качи плетивата и трикотажа на модната сцена, макар опити да ги реабилитират от позицията „дрехи за почивка“ да са правили имена като Елза Скиапарели и Коко Шанел. В търсенето на мека и удобна алтернатива за скучните костюми Соня създава и прословутия раиран пуловер. А по-късно заявява, че се е превърнала в дизайнер от... скука: „Бях прясно омъжена и не се занимавах с нищо. Съпругът ми искаше да си стоя у дома, а аз си запълвах времето с шопинг и кафенета. Докато един ден в магазина на Сам (съпругът на Соня) не се сблъсках с жена, мъкнеща огромен кашон. Вътре имаше пуловери – всичките ужасно скучни. Веднага ми хрумна как да ги направя интересни – по-тънки, по-прилепнали, по-цветни. И така започна всичко.“

Жените бързо оценили идеята на Соня. Известните от тях – също. Продавани в престижния бутик Laura, скоро те попадат в ръцете на Одри Хепбърн, Франсоаз Арди и Бриджит Бардо. А след като списание ELLE слага един от тях на корицата си, успехът е неизбежен. „След тази корица вестникът Women’s Wear Daily ме нарече Кралицата на трикотажа. Смешното беше, че тогава не знаех абсолютно нищо за трикотажа.“ Истината е, че Рикел не може нито да крои, нито да шие. Но идеите й са брилянтни и с годините тя става носител на множество награди и отличия, включително на Ордена на Почетния легион на Франция. Автор е и на няколко книги, сред които от „От А до Я за модата“ и истории за деца.

(Не)естествен подход

Още от 60-те Рикел не намира нищо симпатично в небрежната коса и липсата на грим (за разлика от дъщеря си, която я наследява като творчески директор на бранда). „Естественост? Тя не ме интересува. Аз самата съм „неестествена“ и смятам, че в „натуралните“ жени няма нищо интересно. Всяка жена трябва да се научи да се представя красиво, да ходи грациозно, да показва най-добрата си страна. Може да загуби пред огледалото час, два, шест... цяла нощ или няколко нощи! Но задължително трябва да разбере кои са нейните красиви страни и кои – не. И да се научи да подчертава достойнствата си.“ 

Черното като абсолют

„Не подценявайте силата на черното. То е абсолют. Ще превърне силуета ви в скица на художник.“ Заради пристрастеността си към цвета Соня се определя като „черна врана“, а журналистите я сравняват с Шанел, позволявайки си дори да я наричат „Коко Рикел“. И въпреки че не успява да изтрие траурната символика на цвета в мислите на феновете си, до последно му остава вярна. От една страна, заради безусловния му шик и комфорт, от друга – като дан за вечния мрак в очите на сина й, който поради лекарска небрежност се ражда сляп.

Лице в лице

Рикел напуска модната сцена преди близо 20 години, принудена да се бори с болестта на Паркинсон. Преди няколко години тя се престраши да сподели цялата си история в автобиографичната книга Don’t Forget It’s A Game. Казват, че огненочервената й коса била отражение на, меко казано, тежкия й характер: „Никога нищо не прощавам. Особено човешката глупост и най-вече когато хората просто ги мързи да мислят.“

„Искам да разруша каноните, да унищожа диктата, да дам на модата да се разгърне в живота на реалните жени като мен. Жени с деца. Жени, които обичат флирта, дългите обеди и вечери, театъра и книгите. Това са жени оркестър, живеещи своя женски живот и едновременно с това неуморни в целите си... Затова не смятам разкоша за нещо реално. Той е фалшив. Просто игра. Жената трябва да изглежда разкошно, когато напълно се разсъблече. Но за нас е трудно да се погледнем в огледалото без бронята от дрехи. Едва след като сте в състояние да се разхождате пред мъжа си гола, чувствайки се като кралица – тогава вие ще постигнете състоянието на истински разкош.“