Преди няколко години г-жа Фандъкова преодоля тежко онкологично заболяване, прибавяйки и този опит към опита си на най-успешния градоначалник на София досега. За  най-тежкия период в живота си тя разказа в пространно интервю в списание EVA в навечерието на своята 50-годишнина.

Днес, кмет на София вече трети мандат, г-жа Фандъкова продължава да работи за превръщането на града ни в модерна европейска столица, а част от тази кауза е свързана и с много проекти за по-добро здравеопазване. Личната й история с рака насочи благотворителната инициатива на списание EVA "За едно добро" към събиране на средства за мобилен ехограф – апаратура за диагностика и профилактика на рака на гърдата, както и на няколко други онкологични заболявания.

Госпожо Фандъкова, как превърнахте борбата срещу рака на гърдата в своя кауза?

Всичко на този свят е лично. Няма по-добър урок от това, което човек е преживял, колкото и лошо да е то. Смисълът на властта според мен е да може да се помага на другите. Особено на хората, които остро се нуждаят от това. Аз поне виждам така своята роля. Заради това реших, от една страна, да превърнем столичния онкодиспансер в пълноценна и най-модерна болница за лечение на този тип заболявания, които за огромно съжаление се превръщат в масови в София и в България. От друга страна, Столичната община организира и финансира прегледите на повече от 5000 жени и така спасихме живота на над 30 от тях. Защото ранната диагностика е сред най-важните фактори в лечението на рака на гърдата и на повечето видове онкологични заболявания. Може на някого да звучи като клише, но ако всички го знаят, защо не го правят? Защо далеч не всички ходят редовно на прегледи? А понякога „клишето” спасява човешки живот. Точно по тази причина подкрепих инициативата на списание ЕВА в помощ на софийската онкология. Това е тема, по която трябва да се говори и да се работи. Непрекъснато. Така се спасяват човешки животи.

Защо не обичате да говорите и по друга тема – как живее кметът на София?

Винаги съм искала хората да съдят за мен по работата, по резултатите от това, което правя всеки ден. Домът наистина е моята крепост.

И все пак интересно е да се знае колко голяма е тази крепост...

60 квадратни метра. Преди няколко години със съпруга ми се преместихме в малък апартамент – спалня и хол с бокс. Той е построен на място, което е било собственост на неговото семейство. 30 години бях живяла в къщата на родителите му. Отдавна мечтаех да имам собствен дом.

Кое е любимото ви място във вашата крепост?

Имаме прекрасна тераса, където обичаме да седим и да си говорим. Може би най-голямото ми постижение през последните 10 години е, че успях да задържа своето семейство далеч от политиката. Гледаме да не я пускаме у дома. Вкъщи съм преди всичко баба на двамата си внуци, които живеят в същия блок.

Живеете в огромен стрес, в кухнята ли се разтоварвате?

Честно казано, не! Не ми остава време. Когато се прибера, правя хубава салата. Вкъщи това е нашата вечеря. Сигурно след години ще имам повече време да се посветя на кулинарията... Разтоварвам се с изкуство. Една от най-хубавите части от моята работа са поканите за културни събития в София. Гледам да не изпускам стойностните концерти, изложби и спектакли. Понякога намирам време и да спортувам. Когато се съберат повече почивни дни, отдъхваме на нашата малка стара къща на стотина километра от София.

Значи няма да ви видим в мола през почивните дни…

Може да ме видите в детски магазин с внуците. Не съм от жените, които релаксират, пазарувайки. Харесвам ансамблите с панталони, защото са делови и са удобни за моя начин на живот. Пазарувам от масовите магазини в София.