Първата ни среща е с Хавана, романтично обагрен град, в който са живели личности като Хемингуей, легендарната балерина Алисия Алонсо, музикантите от Буена Виста Соушъл Клъб, дори самият Ал Капоне. Пъстролико население и архитектура, наподобяваща филмови павилиони за снимки на отминала епоха… Имаме чувството, че сме се телепортирали назад във времето. Не можем да определим дали сме в 1924 г. заради форда кабриолет, с който обикаляме улиците, или сме в 1967 г., когато кубинците са изгубили Че Гевара. Никъде не се виждат рекламни билбордове. Само портрети на Че и Фидел и лозунги „Революция! До победата!“ призовават от всички посоки, независимо дали сме по пътя или в центъра на някое селище.

Моряците, хазартът, революцията

В началото на XVI век, след като испанските конквистадори ограбват съкровищата на Южна Америка, Хавана става мястото за подготовка на испанската флота за пътя обратно към Европа. Корабите, натъпкани със скъпоценни товари, се събират в пристанището. Там бързо изникват публични домове, странноприемници и игрални домове за моряците.

През 1902 г., след войните за независимост, благодарение на северноамериканското влияние и парите, които се стичат към града, изникват нови хотели и ар деко дворци. Хазартът процъфтява, управляван от американски гангстери като Майер Лански.

Революцията слага край на всичко това, а през 60-те години на XX век новият режим прочиства улиците от престъпността и проституцията. Изящни къщи, изоставени от собствениците си, които бягат в САЩ, остават в ръцете на слугите, луксозни квартали се преобразяват само за една нощ.

Днес двумилионна Хавана е на път да промени драстично романтичния си имидж. Появяват се все повече скъпи ресторанти, нови автомобили се разминават с ретро колекцията по пътищата. Контрастът между крайно бедните граждани на Куба и новоизграждащите се петзвездни хотели за прииждащите от цял свят туристи става все по-отчетлив.

Безвремие по Папа Добле

Историческият център на Хавана е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1982 г., а през май 2015 г. е официално признат като един от новите седем града – чудеса на света, заедно с Виган, Доха, Ла Пас, Дърбан, Бейрут и Куала Лумпур.

Благодарение на почти 500-годишното си съществуване Хавана се слави с концентрацията на разнообразни архитектурни стилове – от замъци, построени в края на XVI век, до днешните модерни сгради. Неокласицизъм, барок, ар деко, колониална архитектура и модернизъм правят града един от най-впечатляващите в света. Плюс 50-те музея – сред тях са музеите на танца и рома, на пурите и на Хемингуей.

С името на носителя на Нобелова награда за литература и на награда Пулицър за романа „Старецът и морето“ е свързано едно от знаковите места в кубинската столица – „Ел Флоридита“. Хемингуей се пристрастил към дайкирито, приготвяно тук. По негова рецепта барманите правят папа добле – дайкири, но с двойно повече ром.
Дайкири: бял ром и лимонов сок в съотношение 2 към 1, 1 ч.л. пудра захар се разбиват в шейкър и се слага резенче лимон за украса.

Освен с коктейли, Куба омагьосва с усещане за безвремие. Още на третия ден установяваме, че се живее приятно без часовници и интернет. Картата за достъп струва 2 CUC за час, а трафикът е толкова символичен, че забравяш за новини, социални мрежи и видео… Всъщност нет има само в лобито на хотела и на централните площади. 

Такъв е площад „Санта Клара“. В късния следобед няколко двойки на средна възраст 75 години танцуват, облечени в дрехи от средата на миналия век, но панталоните са с ръб, а обувките – лачени. Възрастни музиканти свирят с такава страст, че ти идва да ги запрегръщаш. Танцьорите галантно кавалерстват на своите дами. А остарелите като повехнали цветя момичета все още гледат пламенно партньорите си. На метри от тях, от другата страна на улицата, по пейките седят млади хора, втренчени в телефоните си. Никой с никого не разговаря и не поглежда.