„В този живот не съм за теб“ – пее Ваня Шекерова. И аз, Ваня Шекерова, мисля колко пъти е трябвало да направя такова признание. Защото и аз като своята съименница съм минавала през разочарования, раздели, надежди... Само че не съм можела да изпея „Неонов куплет“ с леко сипкав, завладяващ глас, какъвто притежава тази млада актриса.

В деня, в който тя участва в сутрешен блок на телевизията, аз се оказах най-търсена в мрежата. Когато се изясни, че не мен, а моя съименница е личността на деня, поисках да я намеря. Като й звъннах, отсреща чух: „Толкова отдавна искам да се запозная с вас!“ Е, нямаше как да не се срещнем при желание от двете страни. По-трудно беше за Ваня, тъй като тя все е на път..., но колко лесно минахме на „ти“ и установихме, че не само по имената си приличаме. Малко.

Ето какво прочетох по темата хора с еднакви имена преди срещата ни.

Хората с еднакви имена имат сходна съдба, твърдят руски учени. Наречените например с името Александър умеят да постигат своето и са добри ръководители. Неуравновесен и сприхав е характерът на носещите името Николай, а Петър е тих, добър и галантен, макар и голям инат. Ако ви се роди дъщеря, не й давайте мъжко име като Алексaндра, Евгения, Валерия, защото носят тежки вибрации.

Качествата на човека се определят и от сезона, в който е роден. Зимните типове са целеустремени и много волеви. В работата не щадят себе си и затова постигат високи резултати, но в личния живот ги чакат трудности. Дребнави са и лесно се палят. Родените през пролетта са физически уязвими, егоистични и нерешителни. Те са най-талантливи, но неувереността им пречи да станат лидери. През лятото се раждат широко скроени натури, готови да рискуват, благородни. Голямото трудолюбие им позволява да достигнат големи професионални успехи. Есенните чеда са умерени, зрели и реалисти. Те дълго обмислят преди да направят нещо. Рядко имат конфликти със семейството си, обичат деца и животни.

И установих, че с Ваня, която всъщност е Иванка, би могло да си приличаме повече, защото сме родени през лятото. Аз – в самото му начало, а тя малко преди края му. Ваня Шекерова е от Пловдив. Два пъти кандидатствала в НАТФИЗ и два пъти я късали, единия път Стефан Данаилов. Завършила в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ актьорство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова и Виолета Гиндева. Записала магистратура театър и шоу програми при проф. Сейкова и Леонард Капон. В негово представление в Хасковския театър играла и веднага й предложили щат – преди осем години. В момента участва в „Секс комедия в лятна нощ“, „Дубльори“ и „Безумна нощ“, заглавия в Хасковския театър.

С музика откога се занимаваш, Ваня?

От времето, когато прабаба ми ме буташе в количката към детската ясла! На 14 години исках да се запиша в школа по пеене и майка ми ме спря. Нямало време да се занимавам с неща, които няма да са ми от полза в живота. Аз обаче започнах да ходя тайно. Казвайки си, че никога сигурно няма да се занимавам професионално с това. Лъгах един месец, докато ме разкрият. Признах си. Точно преди един конкурс.

Значи си участвала в конкурси с пеене!

Влизала съм в „Мюзик айдъл“, преди това в академия някаква, стигала съм до двайсетицата. А сега „Неонов куплет“ се получи, защото е откровение. В представлението „Дубльори“ запях „Повей, повей“ на Паша Христова. И като ме чу Елин Рахнев, се обади на Жоро от „Остава“, който правеше музиката за „Дубльори“. Каза му „Идвай, имаме си певица“. Винаги по време на репетиции съм намирала начин да си запея. В роли, в представления. То е част от мен. Разтоварвам се с музика. Някои го правят с масажи. Моят масаж е пеенето. На вътрешните ми органи, на душата ми, на всичко. Жоро дойде, донесе музиката за „Дубльори“. Аз се влюбих в един мотив, който поисках да развием. Това е мотивът на мечтата. Много исках да имам моя, за мен песен. Имала съм една проба, преди много години един китарист, в когото се влюбих, ми написа първата песен.