„Хвърляйки поглед върху рекламата на козметика, човек може да си помисли, че е предназначена само за млади момичета. Но по-зрелите жени искат да видят свои връстнички. Двайсет и нещо годишните – също. Това ги примирява с бъдещото остаряване“ – твърди Изабела Роселини. Абсолютно сме съгласни. Да виждаме в реклама 63-годишната актриса е просто прекрасно.

Мисията на дъщерята на две кинолегенди – италианския режисьор Роберто Роселини и шведската актриса Ингрид Бергман, е „разпространение на особения поглед на Lancôme върху женствеността“. Или с две думи: красиво е разнообразието. То включва не само рекламни лица с различен цвят на кожата, но и на различна възраст.

Сътрудничеството на Изабела Роселини с марката започва още през 1982 г. След 14 години 44-годишната актриса е „пенсионирана“ по... старост. За нея това е шок, а за обществото на манекенките – голям скандал (освен актриса, Роселини е и модел). „Те ме държаха дотогава, докато не станах по-силна от техния крем, който прави жените по-млади – споделя тя навремето в интервю пред скандалната Ева Енслър, поетеса, писателка и феминистка. – Звездата е кремът, а не Изабела Роселини. Аз бях на върха на кариерата си. Знаех коя съм. Жените тогава искаха същото, и то далеч повече от червило, сенки или крем. Уволниха ме, защото бях силна.“ Чест прави на Lancôme, че след 20 години преосмисли позицията си. Сигурни сме, че в решението пръст има новият артдиректор Лиса Елдридж. Според генералния директор Франсоаз Леман Изабела запазва позитивно и невъзмутимо отношение към възрастта (когато я наемат на 63 години, тя изглежда точно на толкова), възприемайки този период от живота като стъпка по пътя към свободата и самоопределянето си. Ето какво мисли и самата актриса за красотата и годините.  

Moята майка. И не толкова с акцент върху красотата сама по себе си, колкото върху естествения вид и стила. Майка ми е скандинавка, много спортна, много практична, земна, с изявен шведски стил, който се описва с изчистеност и елегантност. Когато е на 22 и вече е известна актриса в Швеция, продуцентът Дейвид Селзник я кани да подпише договор със студиото му в Холивуд. Верен на холивудската традиция не само да намира звезди, но и да ги „създава“, той й предлага да американизира името си, да изскубе веждите си и да промени цвета на косата си. Майка ми отказва с думите: „Казвам се Ингрид Бергман, ако не ме харесвате такава, каквато съм, се връщам в Швеция“. Селзник онемява от решителността на младата жена и отговаря: „Имам идея, която никой досега не е изпробвал. Няма да променяме нищо в теб. Ще останеш себе си. Ингрид Бергман ще е първата естествена актриса!“ Тя беше същата и в реалния живот, носеше съвсем малко грим – спирала, червило и малко пудра.

Сега на 63 какво е отношението ви към остаряването?

Възрастта ми даде време да направя всички неща, които някога съм искала. Чувствам се по-завършена. Във вестниците четем статии за негативите, свързани с остаряването, но не и за плюсовете. Добре, със сигурност съм изгубила жизнеността си и вече не мога да правя салто. Но положителният момент е, че се чувствам по-свободна, по-уверена да следвам сърцето си, вместо да се стремя да удовлетворя другите. Тази страна на възрастта е много приятна.

Какво мислите за козметичната хирургия и инжекциите?

Не съм против това, но не съм прибягвала до тях. Изпълнена съм със съмнения. Благодарна съм на кремовете на Lancôme. Имам своя собствена ферма за натурални продукти в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Не мога да съчетая стремежа да се храня възможно най-здравословно и да си сложа ботокс. Мога да си направя операция сега на 63 и да изглеждам на 53, но когато стана на 73, ще изглеждам на 63… Изглежда, че мога да спечеля битката, но губя войната.

Би трябвало да имам психическо разстройство, ако след публичния ми триумф на кориците на списания и номинирането ми сред 10-те най-красиви жени в света в личния си живот се чувствам чудовище. От друга страна, разбира се, като се погледна в огледалото, не казвам: „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на света?“ Малко се обиждам, когато някой каже: „Все още изглеждаш добре“. Вметването на „все още“ ме притеснява! Предпочитам комплимент като „Толкова си изискана, толкова елегантна“. Ценя това, на което ме е научила майка ми. Когато някой й правеше комплимент за начина, по който изглежда, тя отговаряше: „Не е ли късмет?“

Интервюто е осигурено с любезното съдействие на L’Oréal Luxe.