Стария град

Тук ми е лобното място, казва Ирмена. В смисъл – толкова важни неща са се случвали... Беше ми като втори роден дом, особено през 10-те години, когато баща ми имаше галерия срещу черквата „Св.св. Константин и Елена“. В галерията имахме пластика, керамика, бижута, оттам ми е влечението към изкуството. Ходехме с Любо (фотографа, който снима репортажа ни и който е близък приятел на Ирмена, завършил френска филология във Франция, снимал професионално там, по келтски риж и ужасно симпатичен тип) на Небет тепе, където са останките от крепостните стени. Ходехме и на Сахат тепе. За първи път бях фотомодел.

Кой падна в Капана

Май напоследък всички, които ходят в Пловдив. Старият занаятчийски квартал в центъра, западал десетилетия наред, привлича млада публика с ателиета, магазинчета, места за чай и кафе, има си и хостел „Хипстър“, пред който може да видите симпатични госпожици да хапват обяд от приготвени у дома кутии.

Рокбар Download е за „на по бира“ (по Ирмена), в Basquiat – по името на американския художник Жан-Мишел Баския, ще ви продадат вино на чаши и ще ви предложат да си купите одеяла с апликации от Ева и Аделина, рисувани потници и хамаци за айляшки следобеди. Тук е евъргрийнът „Найлона“. Ирмена: „Едно лято, спомням си, работех в галерията на баща ми в Стария град и всеки ден съучениците ми идваха да ме вземат оттам и отивахме в Найлона.“ Още места: кръчмата „Паваж“, кафене Monkey House. В Капана през 1652 г. са преброени 880 дюкяна, славата му сега се връща покрай двайсет-деветнайсет.

Звън на сребро

Мъри и Дюни са вътре в различни фази на изтягането и излягането, Шебечето като най-млад и любвеобилен се е запилял някъде по частни дела. Трите котки са емблемата на магазинчето за авторски накити „Меланит“ в Капана. Любимият магазин на Ирмена, в който са почти всички от известните български бижутери.

Калъф за клечки за зъби

Ирмена си купува кожени обици китари от MBG Fashion Studio. Това е първото ателие в Капана, имат си майсторски свидетелства, чираци и запалени клиенти из цял свят – през интернет. Правят кожени кларкове, върху които могат да гравират каквато искате рисунка, чанти тип лодка и торба, калъфи за китари, за лули, за клечки за зъби!!! – Ирмена веднага ги оценява, – за перца за китари, които стават и за екстравагантно кожено колие. Страхотни мъжки подаръци са това, а за жените студиото предлага много специални кожени сандали с набор от подвижни аксесоари – пеперуди, цветя, калинки, които може да наслагвате върху модела. Сандалите се разпродават почти на мига, в който излязат от работилницата.

Октопод by Roge Rubio

Рохе Рубио е испански готвач с опит в ресторанти с Мишлен звезди и пристрастия към кухнята на Валенсия. Женен за българка с корени от Пловдив, наскоро той откри ресторант Gastrolinea в бившата Римска таверна. В сянката на голям чадър на терасата решихме да опитаме четири десерта – тиквен мус по валенсиански с млени бадеми, ликьор мистеля и канела, крем каталана, шоколадов гел с агар-агар и торихас – абсолютно вълшебна пържена филийка от специално тесто, карамелизирана и залята с бял шоколад. Ирмена гласува с две ръце и една вилица за торихас.

Рохе Рубио организира и вечери с молекулярна кухня, които се превърнаха в чакано събитие за гастрономите. Аперитив от галисийски октопод, налят в специални вазички, гаспачо бланко с „хайвер“ от манго, телешко бон филе, опушено в „Jack Daniel’s“, и сладолед с ефервесцентни плодове, които приятно пукат върху езика (за молекулярните вечери следете Gastrolinea by RogeRubio във фейсбук).

Хартиени сестри

В ателието откриваме едната от GG Sisters – Теменужка. От тръбички, които навива за отрицателно време от хартия втора употреба (предизборни плакати, флаери, рекламни брошури), тя прави сърца, абажури, кошници, купички, мандали. Импрегнира ги с лепило С 200. Теменужка е сладкодумна като Шехеразада, провежда индивидуални обучения, а навиването на тръбички работи като психотерапия.