Почти си представям как режисьорът Гари Маршал се обажда на Джулия Робъртс и я пита дали е ОК да направи една малка роля в най-новия му филм „Денят на мама“. Някъде между редовете на това предложение, което тя няма как да откаже, човек лесно може да прочете и  репликата: „Дължиш ми го“. И холивудската звезда наистина няма как да пренебрегне точно Гари Маршал, който преди 25 години я превърна в това, което е днес с филма „Хубава жена“. Затова почти си представям как Джулия прочита сценария, кърши ръце, чуди се какво да прави и накрая му казва: Ок, Гари, след всичко, което направи за мен...

Гледали сме и ехеей колко по-лоши филми, истина е, но рядко се е случвало да попаднем на такава каша, натъпкана с генно-модифицирана позитивност, каквато е  „Денят на мама“. Филми като този винаги ще се правят и винаги ще се гледат, при все че са тотално меркантилни и нямат никаква връзка с реалността. И нека не ги наричаме „приказки“, защото не са. Eто за какво говоря : Хенри (Тимъти Олифант) и Санди (Дженифър Анистън) с две деца живеят разделени и мъжът си намира нова жена. Често срещана житейска ситуация, обаче детайлите я превръщат в тлъсто клише. Разбира се, новата жена е по-млада, по-секси и дори е танцьорка/стрийптизьорка. Това обаче очевидно не е достатъчно, ами отгоре на всичко тя направо се влюбва от пръв поглед в двете деца на мъжа си и се превръща в тяхна готина, всеотдайна втора майка, те също се влюбват в нея, и дори я наричат „мамо“. Само Санди, героинята на Дженифър Анистън, се държи горе-долу естествено, показвайки ревност, но за кратко, защото и тя бързо-бързо се запознава със свестен мъж, вдовец, баща на две деца, който обаче по всичко изглежда е готов да отвори сърцето си за нова любов... Този баща-вдовец претърпя най-необикновено развитие, понеже както през целия филм беше тъжен, изведнъж като с вълшебна пръчка преосмисли тъгата си, облече розов панталон и хавайска риза, направи парти на децата си и започна да пее караоке, да танцува и т.н....

Ето така се случват нещата в този филм. Щрак – и тъжният става весел, ревността изчезва, лъжата е простена, хомофобията и расизмът са забравени. Всичките сто персонажа, натъпкани като в маршрутка в този филм, пляскат с ръце и се прегръщат, и досущ като в рая вълкът и агнето заживяват щастливи заедно и се превръщат в огромно, усмихнато, ХХХL-семейство, защото до всяко добро същество е застанало поне още едно....

Дженифър Анистън очевидно никога няма да надскочи тази прическа, която носи, тези тишърти и топове, такива роли в такива филми и завинаги ще си остане най-добра като Рейчъл от „Приятели“, което съвсем не е малко, разбира се. Наскоро култовият ситком отново бе класиран на първо място в поредната класация за 100-те най-великите сериали на всички времена.

Както винаги Гари Маршал играе с няколко „царици“, не само с една. В предишните му „празнични“ филми са участвали дори хора като Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Сара Джесика Паркър, Ан Хатауей, Джесика Алба, а сега е заложил на звездната троица Анистън – Кейт Хъдсън – Джулия Робъртс ( Важно!!! Ако има нещо, което впечатлява в този филм, това са шокиращо дългите крака на Джулия – те са почти толкова дълги, колкото е висока актрисата, която играе дъщеря й във филма!) Три черешки на една свръхсладка торта, в която освен всичко, което ви изброих, има и пухкави като ангелчета бебета, спонтанни сватби, изоставени деца, и разкаяли се майки-кариеристки, които откриват изведнъж щастието да си майка, баба и дори проронват сълзи, които тайничко изтриват с върха на пръстите си... И цялата тази кичозна компания (плюс дебела индийска свекърва в сари, живееща в Лас Вегас) сякаш ти крещи в ухото от началото на филма до самия му край : „Колко е хубаво и трудно да си майка! Алилуя, алилуя, алилуя!“

Добре де, разбрахме.