Междувременно Ейнар вече почти непрекъснато е Лили. В редките случаи, когато е в мъжкия си образ, той и Герда говорят за Лили в трето лице. „Викни я да дойде“, казва например Герда. Тя е много по-силно привлечена от жизнената кокетна Лили, отколкото от предишния потиснат и скован Ейнар.

В Париж двамата се настаняват в евтиния хотел D’Alsace и изпитват истински ужас, когато научават, че са настанени в стаята, в която преди около дванайсет години е издъхнал в самота и бедност Оскар Уайлд. За Герда това не е добър знак и за да успокоят великия дух, няколко дни двамата пият вино и четат на глас произведения на Уайлд.

Тук картините на Герда се разграбват светкавично. Лили продължава да е „сестрата на съпруга ми и моя муза“. Двете си купуват огромно скъпо студио в сърцето на Париж, непосредствено до Айфеловата кула, в което правят диви партита. Наричат го „Змиярника“. Превръщат се в култови „нощни пеперуди“ по израза на Фицджералд. Герда започва работа като илюстратор към френския Vogue и други издания. Еротичните й рисунки, изобразяващи жени с кринолини и перуки, които мастурбират или са се отдали на пикантна женска любов, стават абсолютен хит. Черното домино, захвърлено някъде или поставено на лицето на някоя от „героините“, винаги присъства в рисунките й и се превръща в нещо като нейна запазена марка. Така живеят около десетина години.

Ейнар така и не разбира кога точно е влязъл завинаги в картините на Герда и се е превърнал в Лили. Сякаш с него се случва същото като с Дориан Грей, героя на Оскар Уайлд. Възможно ли е живият човек да се превърне в картина? Е, през 20-те години, когато в Париж беснеят всякакви сюрреалисти, дадаисти и прочие, не е трудно да повярваш, че е възможно.Така или иначе предишната личност на Ейнар бавно потъва в мъгла и той все по-често мисли как да официализира новата си персона.

Двамата с Герда се връщат в Копенхаген, където бившите им приятели, особено мъжете, отказват дори да ги поздравяват. Някои от тях смятат, че Герда е вещица и че е убила истинския Ейнар. Единствено по-голямата сестра на Ейнар ги посреща топло и искрено, макар че все още не може да се обръща към него с името Лили. „Гледам те и виждам очите, устните, челото на брат си. Толкова обичах да го целувам по челото“ – казва тя. Ейнар обаче отказва да посетят заедно гробовете на майка си и баща си, като твърди, че не помни къде се намират. И че всъщност се чувства като човек, който няма майка и баща. Чувства се като... рисуваната от Герда Лили.

След като посещава няколко лекари и психиатри, някои от които му поставят диагноза шизофрения и му предписват лъчетерапия, на която отказва да се подложи, през 1920 г. той разбира, че германският лекар Магнус Хиршфелд е открил в Берлин Институт за изследване на сексуалността. Хиршфелд е човекът, измислил понятието „транссексуалност“ и основал първата в света организация за защита правата на гейовете. Няколко години по-късно Ейнар/Лили се среща с него и разбира, че има възможност да си смени пола по оперативен път. Хиршфелд го предупреждава, че подобни операции са високорискови и все още са в експериментален стадий, но Ейнар е готов на всичко. В едно свое писмо от този период той пише: „С мен е свършено. С Ейнар е свършено. Лили отдавна знае това и с всеки изминал ден става все по-силна“. До такава степен е сигурен, че когато Хиршфелд започва да се колебае, Ейнар/Лили си насрочва дата за самоубийство – 1 май 1930 г. Всъщност през 1930 г. наистина Ейнар си отива завинаги. Остава само Лили.