Ето защо Герда мрази Копенхаген. Мрачен, сив, консервативен, далеч от силните страсти и удоволствията, съвсем не нейното място. Ейнар също не го харесва. Затворен и вечно унил, градът прилича на самия него. А Ейнар не харесва особено и себе си.

Един ден, три години след сватбата им, животът и на двамата се променя. Герда все не успява да завърши картина, за която й позира приятелка балерина, разкъсвана между репетиции и спектакли. И тогава предлага – случайно или не – на мъжа си да обуе чорапите и обувките на модела и да й позира, за да завърши картината си. Ейнар отказва, но след това решава поне веднъж да се включи в играта. Така започва всичко – като лудория, като игра. След този ден животът на семейство Вегенер никога повече няма да бъде същият.

Още в първия миг, когато усеща коприната да се плъзга по кожата му и дори обувките, женските обувки, да залепват за крака му досущ като вълшебните пантофки на Пепеляшка, Ейнар чувства, че цялото му същество откликва на тези дрехи, на тази роля, чувства се посветен в някакво тайнство. Така поне ще напише по-късно в едно от писмата си, публикувани в автобиографичната му книга „Мъжът в жената“.

Герда, която има животинска интуиция за тези неща, улавя огромната промяна у мъжа си – промяна, която само прекрачването на някое табу може да предизвика. След това правят най-невероятния секс в живота си, при който и двамата са по някакъв начин и мъже, и жени. И макар че след това Ейнар отново облича мъжкия костюм, и двамата са наясно, че ще има продължение.

Първоначално не мислят, че нещата ще станат сериозни. От една страна, идеята била да се позабавляват, от друга – Герда иска да извади мъжа си от творческата криза, в която е изпаднал от известно време. На практика той вече почти не рисува своите пейзажи, не иска да ходи на партита с нея и тя се ужасява при мисълта, че може би с времето Ейнар ще се превърне в типичния датски съпруг с пантофи на краката и с вестник в ръка. „По-добре пантофки, отколкото пантофи“ – казва си Герда.

Следващия път не са само чорапи и обувки. Герда буквално преобразява Ейнар – перука, грим, кола маска, бельо, бижута... Завежда го на парти в този вид и го представя го като Лили Вегенер, сестра на съпруга й. Преживяването е сюрреалистично и двамата изпитват истинска наслада от него. Каква вакханалия, какъв карнавал насред цялата скука! Някои мъже дори флиртуват с Ейнар/Лили, без да подозират. Дори самата Герда изпитва странно вълнение, наблюдавайки това новородено същество, което тя сама е създала. Чувства се като Пигмалион, като Франкенщайн... нещо повече от артист, от художник, тя е Богинята майка.

Ейнар изживява много дълбока трансформация. Той усеща, че в него самия има нещо женско и това нещо откликва на „мъжкото“ в Герда. Едва сега взаимното им допълване става абсолютно, тотално – и на физическо, и на психично ниво. Той се чувства сигурен както никога досега в любовта на Герда и в същото време непоколебимо вярва в себе си, в това, че играта няма да го увлече прекалено, че ще устои. Все още не разбира, че жребият е хвърлен и няма връщане назад.

Неговата Герда иска той всеки ден да й позира като Лили. Рисува го непрекъснато и той няма нищо против. Работата е в това, че той се чувства абсолютно щастлив в кожата на Лили. Щастлив и свободен да се смее, да посреща гости, да се облича в тези прелъстителни дрехи. Не иска и да чуе за рисуване. „Не искам да бъда художник, а жена“ – казва той. Лили е муза на Герда, а художникът никога не изоставя музата си, напротив – страхува се тя да не го напусне. Ейнар/Лили се чувства сигурен. Най-после всичко си идва на мястото. Вселената се подрежда. Картините на Герда, изобразяващи винаги Лили с късата й прическа тип „боб“, плътни устни и бадемовидни очи, правят бум. Лили се превръща в нещо като задкулисна, тайнствена звезда. В град като тогавашния Копенхаген обаче подобна мистерия не може да вирее дълго и скоро скандалът избухва със страшна сила. Герда е вещица, а мъжът й без съмнение е хомосексуалист, хермафродит и въобще двамата са дяволско семейство. Разбират, че трябва да бягат. Къде? В Париж, разбира се. Блудният безгрижен град, в който вярват, че ще се „разтворят“ без проблем. Тамошното бохемско общество все пак е видяло какво ли не и е свикнало с всякакви необичайни начини на живот и форми на любов.