Мъжът до мен се казва Васил и е собственик на верига магазини в модния бранш. Дълго бяхме приятели и... просто се влюбихме. Открих в него мъж, който ме допълва изцяло и с когото мога да споделя всичко. Той е всеотдаен, грижовен, любящ, най-добрият ми приятел. Имаме еднакви интереси, мечти и виждания за живота. Искам да бъде винаги до мен. И двамата искахме бебенце. Не ни е било идея фикс. Просто се получи и новината ни направи адски щастливи. Васко пръв усети, че съм бременна. Купи ми тест. Направих го в 4 сутринта и буквално му скочих на главата да го будя с думите – бременна съм, ще ставаш баща!

Бременността ми мина перфектно. Явно съм огромна късметлийка. Не ми се гадеше, не ми се ядяха специални храни, не ме дразнеха миризми. До петия-шестия месец дори не ми личеше, бях напълно активна. Излизах до последно. Нямах проблем с шум, с музика, даже ме разтоварваха. Не съм се ограничавала, освен от храни, които не са препоръчителни. Нищо по-различно от преди. Единствено спрях да карам кайт миналото лято. Гледах да съм в постоянно движение, за което сега съм благодарна на себе си. Последните два месеца подготвяхме детската стая. Всичко е готово и мисля, че се справихме много добре.

Родих естествено, за 45 минути, възможно най-безболезнено, за което благодаря на д-р Начко Чалманов от „Шейново“, на екипа му и на анестезиолога. За мен беше страхотно успокоение, че Васил присъстваше. Вдъхваше ми кураж и спокойствие през цялото време. Той смята, че е било невероятно преживяване. Името на малкия го избрахме, защото и двамата обожаваме морето, лятото и всичко, свързано с водата. Той кара кайт от около 10 години и ме запали. Гмуркаме се също, а „кай“ на хавайски е море. Решихме, че е адски подходящо. Освен това на персийски е Вселена, на японски – прощавам, което само допринесе за решението ни.

В момента, в който видях Кай, осъзнах, че е истина, че съм майка и имам син! Появи се – 2,900 кг, 48 см. Чувството от първия досег с детето е невероятно! Изписаха ни на третия ден. Вече сме си вкъщи и свикваме един с друг. Винаги съм искала да бъда майка, но не съм смятала, че е точният момент. Досега на първо място винаги съм била аз – моите нужди, работата ми. Явно не съм попадала на точния човек. Сега съм щастлива и се чувствам завършена. Влюбена съм. Безумно – при това вече в двама мъже!

Мислих много последните 9 месеца на какво искам да науча сина ни, как да го възпитам, какъв пример да бъда за него, но като се появи, той определя всичко и започва да ме учи как да бъда по-добра и отговорна, как да бъда майка. Не знам каква майка ще бъда. По-скоро си се представям като приятел на това дете и се надявам да стана за него точно това, което са моите родители за мен. Майка ми ми е много близка – и като родител, и като приятел. Смятам, че това е правилният начин да се изградят взаимооотношенията майка – дъщеря. Да сте близки, означава да можеш да си излееш всичко.

В София сме. Тук са всички наши близки. Ще ми е по-лесно в началото да има на кого да разчитам за помощ и съвет. Денят ми минава в ядене, къпане, нанкане и преповиване. Справям се засега.

Аз обичам работата си. Посветих й последните 10 години. Работих до деветия месец, снимах в Лондон линия за бременни. Смятам, че при правилна организация това, че имам дете, няма да попречи на пътуванията и ангажиментите ми. В бъдеще обмислям доста сериозно да се занимавам с интериорен дизайн. Все пак моделите не са вечни.