Малка романтична библиотека
Една великолепна седморка от книги за Свети Валентин
Адриана Попова 13 February 2016
Имах преподавател по езикознание, мъж, българин, който беше най-големият унищожител на любовни романи. Тогава ги издаваха в поредицата „Арлекин“, мисля. Романтичната литература малко прилича на онази приказка за дебелите жени – една част от хората я харесват, а другата просто не си го признават. Любовните романи са милостива версия на света, те заглаждат ръбовете, слагат захар в кафето, коригират образа в огледалото, галят те по главата, внушават ти „и ти можеш“. Нещо като селфхелп литература, но със сюжет. Направо са си по-добрата селфхелп литература. Те са целогодишно занимание, но на Свети Валентин имат нещо като професионален празник. Представяме ви един много бърз подбор от последните издадени книги в този коридор.
Скандална, неприлична, без друго талантлива – Маргарита Петкова е по-смела от повечето жени. Стиховете й, най-добрите от които ще намерите в тази книга, са същите като нея – необуздани, провокиращи, влизащи с взлом в сърцето. Има и изповед в проза, където четем: „Като малка ми бяха подарили спяща кукла, една от първите, които се появиха. Аз й махнах главата, за да видя как така става, че си отваря и затваря очите. И какво – видях вътре едни ластици, като тези, които баба ми слагаше на плетените гащи. И чудото изчезна. Ако разбера как пиша, ще се случи същото – чудото ще престане да е чудо.“ ИК „Персей“
Ако сте харесали „Парижкият апартамент“, ще ви е интересно да прочетете новата история от Мишел Гейбъл, в която отново са замесени действителни лица и събития. В центъра на романа е абсолютно очарователната дама от висшето английско общество Гладис Спенсър-Чърчил, херцогиня Марлборо. На четиринайсет тя заявява любовта си към херцог Марлборо. На двайсет заживява сама в Париж, на четиресет най-после се омъжва, а когато е почти на век, се оказва в разпадащо се имение в Оксфордшър. По думите на Вирджиния Улф: „Човек не може да не се влюби в херцогинята на Марлборо.“ Има и съвременна нишка – две американки, майка и дъщеря, които - всяка по различно време, ще открият част от себе си в Париж. ИК „Софтпрес“
Половината романтични сюжети се развиват в Париж, останалата половина – във Венеция. Този очевидно е от вторите, а освен канали тук имаме и цигулка в ръцете на един от най-великите й майстори – Антонио Вивалди.
В началото на 18-и век сме, младата Адриана е затворена в семейния дворец от ревнивия си баща. Страстта й към музиката я среща с Вивалди и тя започва да взима уроци при него, тайно и нощем. Ерос само това й чака.
ИК „Софтпрес“
Херцог, при това сляп, има ли нещо по-романтично? А има ли нещо по-малко романтично от съдбата на 26-годишна жена, която дори не е била целувана?
От двете крайности се получава забавната, очарователна и добре написана история за Офелия Гуднайт, която трябва да се раздели с приказките, за да открие живота.
ИК „Егмонт“
Джоан Харис ли не може да пише за любов? За бога, тя написа „Шоколад“, по който Ласе Халстрьом снима Онзи филм с Джони Деп и Жулиет Бинош. Тази нейна малка книга не е роман, пълна е с рецепти за торти, гофрети, трюфели и мъфини – с други думи, пак с любов. Рецептите са придружени с невероятно примамливи фотографии и с разказ за историята на шоколада, митичното му обаяния през вековете, въздействието му върху въображението. ИК „Сиела“
Те са 16 и са от добрите. Алек Попов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Кристин Димитрова, Васил Панайотов, Владимир Зарев, Ганка Филиповска, Георги Томов, Емил Андреев, Емануил Видински, Иво Иванов, Илиян Любомиров (по-известен като Августин Господинов), Мирела Иванова, Палми Ранчев и Радослав Парушев са написали по един разказ за любовта.
Някои ще ви разсмеят, други ще ви натъжат. Нали знаете, че любовта е другото име на живота...
ИК „Сиела“
Любовните истории на великани като Гьоте, Шилер, Наполеон, Микеланджело, Шекспир, Моцарт са събрани от руския журналист Михаил Дубински още в началото на 20-и век, но нищо от тях не е изтляло.
Все още е интересно да разберем как Рафаело се влюбва лудо в дъщерята на хлебар и я увековечава в „Сикстинската мадона“ или пък Дикенс копнее съпругата му да си размени мястото с очарователната ѝ, далеч по-изискана и талантлива сестра.
ИК „Вакон“