Oтдавна с приятелки обсъждаме колко е нужна помощ вкъщи и как трудно можеш да намериш човек, когото да пуснеш ей така, на доверие, в дома си. Всяка от нас има опит – с бърборани, с мързеливки, с откровено досадни жени, които сякаш идват само за да ти споделят своите емоционални или финансови нужди.

Решавам да опитам дали пък вездесъщият интернет няма се окаже решението на един нетърпящ отлагане проблем. Този „проблем“ е моята библиотека, която заема една цяла стена, и почистването на книгите си е сизифовски труд. Досега това е била моя работа, но истината е, че ми е отнемала цели три дни от отпуската. Затова ще си премълча до каква степен се е натрупала прах. Решавам да се доверя на тази онлайн платформа и да рискувам. Да, поръчвала съм си храна, запазвала съм си хотели, пазарувала съм по интернет, но да повикам човек, който четири часа да чисти дома ми – е, това дали леко не ме напряга? Но речено-сторено и ето ме как си въвеждам името, адреса и телефона, избирам си „часовата зона“ – от 13,30 до 17,30, плащам с кредитната си карта 42 лв. и получавам отговор. Това е потвърждението по мейла с името на жената, която ще ме посети, и нейният телефонен номер. (Опциите за еднократно посещение са четиричасови – сутрин от 8,30 или следобед).

В уговорения ден, докато аз крадешком поглеждам през балкона каква ли жена ще се появи, тя вече е на звънеца на входната врата, точно в определения час. Казва, че от фирмата й дават подробни указания и карта и тя си е изчислила пътя с градския транспорт, за да бъде навреме. Уау! Делово съблича палтото си и виждам, че стайлингът на работното й облекло с логото domestina ми допада. Предлагам й кафе, разбира се, но тя решително отказва и пита каква работа трябва да върши днес. Плахо й посочвам библиотеката и заявявам как трябва всяка книга да се извади, да се отупа и избърше с влажна кърпа и да се постави обратно на измитата лавица. Приготвила съм стълбата, кофата, кърпите и ръкавиците в опит за умилостивяване. Но това въобще не е необходимо – жената просто ми отговаря: „Добре“. Четири часа Domestina ми показва, че е направо машина – няма почивки и размотаване, няма неотложни разговори по телефона, няма паузи за цигара или сладки приказки. Може би много случих? Жената не е първа младост, а е енергична, спокойна и наистина прецизна.

Domestina приключва и не зная как би могла да си направи такава организация, но точно след четвъртия час (Боже, ама точно пет минути преди 17,30) всичко блести. Уморена е, но и видимо доволна. Казва ми, че откакто се занимава с такъв физически труд, чувства тялото си по-добре и душата си по-спокойна. Не зная какво да кажа, жената е с висше образование и три чужди езика.

Час по-късно, „изморена“ от това приключение, отново вися в пощата си и във фейсбук. Получавам по мейла т.нар. feedback (обратна връзка) – формуляр на фирмата за оценка на домашната помощница, която ме е посетила, и конкретни въпроси за работата й. Ами не се колебая какво да пиша – отлично се справи жената. Но и си мисля каква сложна организация, преценка, общуване и софтуер се изискват, за да направиш такъв бизнес. Може би не е случайно, че съдружник в domestina.bg е Светозар Георгиев, съоснователят на „Телерик“.