Навалял е първият сняг, през Шипченския проход се пътува трудно. Когато пристига по тъмно, манастирът е със залостени врати. Невин хвърля камъчета към светещите прозорци и й отварят. Обут в гумени ботуши, Ареф цепи дърва за огрев. Като я вижда, се вкаменява. Пита я: „Кажи ми защо дойде? Как дойде точно днес?“ И Невин, застанала пред разтворената душа на този мъж, не може да излъже: „Дойдох, защото сърцето ми е останало тук“. Оказва се, че Ареф е рожденик точно този ден – 1 ноември. И че си е пожелал за рождения ден три неща – бутилка бира, цигара и да види отново Невин, жената, чиито очи хвърлят мълнии и от които нищо не убягва. И трите получил като по чудо – бутилката бира, заровена в снега пред вратата на стаичката му, цигарата – като подарък от дъщерята на игуменката, която не била пушач, но имала някъде скътан пакет цигари за зор заман, и Невин. Много скоро след тази нощ Ареф й писал: „Няма време, Невин, ела да се оженим!“ На възражението й, че е рано и би трябвало да се опознаят по-добре, отвърнал: „Ти си ми пратена от Бог, не искам да прекарам живота си с друга!“

И в най-смелите си мечти Невин не се виждала отново омъжена, при това за човек, за какъвто била мечтала и се била молила. Разказва как веднъж, докато била болна, се помолила, ама много конкретно се помолила на Бог да й прати мъж, с когото да съедини живота си. И тъй като Невин е много точна дама, знаела точно какъв мъж иска за себе си – 1. да не лъже, 2. да е от чужда култура, 3. да я разсмива и 4. да не е на повече от 50 години. Ето че пред очите й било неговото предложение за брак!

Невин се заприготвяла за сватбата, вдъхновена от признанието на своя любим, че тя е втората жена в света за него. Рекла му: „Ареф, като си се пазил толкова, да беше си избрал някоя по-млада!“ Той обаче искал нея. Купила си от Турция винтидж рокля за сватбата, казва, че е ушита преди 180 години. Резервирала ресторант. Поканила всичките си приятели. Синът й нямало как да дойде от Щатите, но я поздравил за избора. Нагласила малки подаръци за гостите. И един ден преди датата на сключване на брака се обадили, че нещо в документите на жениха не е наред и няма как да стане...

Невин и Ареф не се оставили на бюрокрацията да промени решението им, нито да помрачи радостта им – врекли се един на друг пред близките си приятели, отпразнували го. Сега живеят заедно в Пловдив, но искат да узаконят съжителството си. „Аз съм жена на възраст, с професия, с дете – казва Невин. – Срам ме е да живея така.“ А Ареф, кротко и мило усмихнат, добавя: „Не се знае кога ще умрем, искаме да сме семейство пред Бога и пред закона“. И заедно продължават да се борят с пречките да го направят. А тъй като Ареф не може да пътува извън България, Невин кани мен да й гостувам в Истанбул, за да слушаме заедно персийска джаз група на 19 декември.