Главният герой в тази история трябваше да е персиецът Ареф. Защото той, макар и нетипичен представител на вълната мигриращи от Близкия изток, е тръгнал от Техеран към Западна Европа, минавайки през България. Но е останал. Първо по принуда, а сетне – по любов. Така че главно действащо лице става любовта. Между християнина Ареф и мюсюлманката Невин

Но нека почнем от единия край на тази история, да хванем другия и да ги съединим, така, както любовта ги е преплела. Та единият край, или по-точно началото на пътя на Ареф, е замотан в сложното му родословие. Ареф Сафаризааде е потомък на руснаци и персийци, живял кротко и мирно в родния си Техеран до момента, в който не бил покръстен от евангелистки пастор. Тайно, заедно с още 14 души. Ареф не може да обясни защо се е отвърнал от исляма, за да въздава на християнския бог. Но си е давал сметка колко тази промяна ще преобърне живота му в страна, където ислямът е официална религия и се живее по Шериата. Въпреки това Ареф послушал сърцето, а не разума си.

Първо го напуска жена му, лишавайки го от двете им дъщери. При развода й присъждат къщата. Ареф, който е механик по професия, загубва и работата си в сервиза. Започва да работи с баща си, но за съвсем кратко време му открадват и инструментите, и мотора, и колата. Опитва да се закачи на друго място – отказват му, направо го гонят. Един ден го арестуват и без да му обясняват защо, го тикват в затвора. Две години. По донос на бившата му жена.

Когато излежава незнайно за какво наложената му ефективна присъда, Ареф решава, че като 8 милиона иранци, и той ще емигрира. Има на какво да разчита – двамата му братя са в Холандия, третият – в Швейцария. Само трябва някак си да стигне до там.

Минава безпрепятствено през България, но го спират в Русе, защото няма печат за излизане от Иран в паспорта му. Прибират го в бежански лагер – първо в Русе, после в Бусманци. Един от братята му ангажира адвокат, изважда го от лагера и го настанява в хотелската част на  Къпиновския манастир „Св. Николай Чудотворец“ край Велико Търново. Да учи български, да се моли. И да работи.

Година и половина Ареф се грижи за животните в стопанството на манастира, копае градината, ремонтира стаите. Време, достатъчно, за да промени романтичните му представи за Божия обител. Но е доволен, че има покрив над главата си и възможност да бъде полезен. Българския учи бавно, защото през повечето време е сам, ангажиран с черната работа.

Затова в очите му се запалват звезди, когато една жена, дошла в манастира, заговаря на турски.

Така стигаме до другата сюжетна нишка, която се заплита в тази история – Невин.

Невин Феррух е родена в Пловдив, завършила е право в Истанбул и там практикува професията си. Но непрекъснато пътува до родния си град, сега вече защото там е и любимият й. Невин не може да седи дълго на едно място. Причината да се озове в Къпиновския манастир е рок концерт, за който тръгва с приятелката си Владина Цекова. А причината да заговори на турски в църквата на манастира са обидните думи, които чува едни деца да изричат по адрес на мълчалив мъж с изранени ръце и усмивка, която сякаш се срамува да открие зъбите му.

Невин е човек, който обича да се намесва в различни ситуации, да „адвокатства“ на слабата страна в конфликт. В случая в полезрението й попада Ареф, чиято история освен човешки, я заинтригува и чисто професионално. Така че му оставя визитката си, без да си дава сметка, че той няма телефон.

Разказва за бягащия иранец, намерил убежище в монашеска обител, на една журналистка и предлага да я заведе до манастира и да й превежда. Ареф не говори добре и турски, използва някакъв смешен азербайджански, но все пак се разбират. Журналистката обаче се разболява и пътуването се осуетява. Невин не спира да мисли за това забравено от всички момче в манастира и така, както си седи, един ден скача и тръгва с колата си натам.