Жан Клод Елена пред EVA

Мосю Елена, какво друго си спомняте от вашето детство, освен ароматите, за които ни разказахте?

Спомням си, че баща ми винаги подушваше първо храната или напитката, преди да я поднесе към устата си. Правеше го дори с книгите. Харесваше техния мирис. За него нещата съществуваха чрез техния аромат.

Имате ли специален хранителен режим и ритуали, за да поддържате обонянието си чисто и винаги „остро“?

Не, наслаждавам се на всичко в живота – храната, хубавото вино, разбира се, в умерени количества. Не пуша, избягвам пикантни храни, поддържам духа и тялото в добра форма, но без усилия. Не правя никакви специални неща.

А използвате ли парфюм, когато работите?

Преди – не, за да не си наруша обонянието и да го запазя чисто за работата. Сега нося Terre d`Hermes.

Из книгата му „Парфюмът. Алхимия на аромата“ „За да бъде приет един парфюм като различен, не е достатъчно да заявиш, че е различен. Това, което го прави различен, е новото звучене на познати аромати, различната композиция. Днес 60 базови съставки формират 80 процента от парфюмните формули. Само истински креативните парфюмеристи си позволяват да „разглобят“ познатите формули и да предложат нещо наистина ново, неочаквано, което да провокира и промени вкусовете. По мое мнение така се изгражда лоялност към един бранд.“

Не, въпреки че работя с ограничен кръг съставки. Влюбваш се в някоя съставка, когато не знаеш нищо за парфюмерията. Същото е с жените (смее се). Първият парфюм, който създадох, беше със 160 съставки. Terre d`Hermes е само с 30. Най-трудното нещо е да постигнеш простота, в смисъл на чистота и семплост. Jour d`Hemes Absolut Gardenia също е изключително изчистен – гардения, роза, туберози и жасмин. Когато казвам, че обичам простотата и малкото съставки, трябва да уточня, че например „простият“ аромат на лавандула е съставен от 300 различни молекули. Ако махнеш някои от тях, той може да се усеща по различен начин.

Много хора са убедени, че добрите парфюми трябва да са изцяло от натурални аромати. Но в модерната парфюмерия се използват много синтетични субстанции.

Да, така е. Когато хората научат, че в аромата има пачули, си представят цъфтящо растение в Индия. А става дума за определена молекула. И ако я назовем с химическото й име, ароматът губи от своята поезия. В началото парфюмерията се е опирала само на естествени съставки. С бума на химията в края на миналия век имаше увлечение на парфюмеристите по химическите субстанции. Ние не можем без тях. Но сега парфюмите са комбинация от натурални и синтетични съставки. Невинаги скъпите съставки гарантират успешен аромат.

Казахте, че смесвате съставките в главата си. Имате ли ясна идея какво точно искате да постигнете като краен резултат?

За да ме разберете, ще ви дам пример. Интересувам се от културата на Далечния Изток – от Япония, от Индия, от дзен будизъм, от таоизъм. Ароматът Un Jardin Apres la Mousson е вдъхновен от красотата и опияняващите аромати на Керала, Южна Индия. Едно пътуване там отключи в мен вдъхновението да го създам. Аз не преследвам определен краен резултат, не си казвам – този аромат трябва да е цветен и да наподобява и напомня за нещо познато, а по-скоро търся начин да превърна вдъхновението си в аромат. По същия начин е създаден и последният аромат от серията Hermes Jardin – Le Jadin de Monsieur Li. Бях в Китай и помолих да ме заведат в някоя специална китайска градина. Заведоха ме в градина, затворена за посещения – специално за мен я отключиха при изгрев слънце, за да мога да усетя как се променя ароматът й с напредването на деня. Le Jadin de Monsieur Li за мен носи спомена за редките деликатни растения там, изразен с чистота и простота на изразните средства.

Защо „френски парфюм“ е синоним на ненадминато майсторство в парфюмната индустрия?

Вероятно защото имаме традиции, които са още от времето на Краля Слънце, Луи XIV. Повечето парфюмни къщи са във Франция. Френските парфюмеристи смятат, че правенето на парфюм е изкуство. Стремят се да постигнат нещо, на което е трудно да се сложи етикет и не прилича на познатите ни аромати. Италианските аромати например винаги излъчват сексуалност, известна натрапчивост. Френските са неуловимо прелъстителни, рафинирани, изтънчени.