Тя се ражда на днешния ден, според една легенда, на тротоара на ул. „Белвил“ 72, в Париж. На тригодишна възраст заболява от кератит и губи зрение. Отгледана е от проститутките в публичния дом, собственост на баба й в Нормандия, които събират пари и я пращат на поклонение при манастира „Света Тереза от Лизиу“. Там Едит на седемгодишна възраст проглежда чудодейно. На 14 г. обикаля Франция с баща си, който изнася акробатични представления на улицата, а тя пее до него. После започва да пее на улиците в Монмартр заедно с по-малката си сестра Симон Берто. И цял живот са неразделни. На 17 години Едит става майка. На 19 г. губи дъщеря си, която умира от менингит. Луи Льопле, собственик на нощен клуб в Париж, харесва Едит на улицата, кани я в клуба си, дава й прякора Момичето Врабче (La Môme Piaf) заради ръста й 1.42 м, учи я на сценично поведение, кара я да облече черна рокля за сцена, която се превръща в запазената й марка. Следват роли в пиеси на Жан Кокто, сътрудничества с най-големите композитори и поети на Франция. Тя е ментор и дава началото на кариерата на Ив Монтан и Шарл Азнавур и вдъхновява всички поколения френски певци след себе си. Най-голямата й любов е световният шампион по бокс Марсел Седан, който загива на път за нея от Ню Йорк.

Едит е харизма, има огромно сърце, живее живота на един дъх, на екс, без много да го мисли и го пее с цялата си душа. Тя е любовта на много мъже, блянът на още повече. Легенда, изстрадала и горяла в емоциите на всеки миг от съществуването си. Тя е сърцето на Париж, гласът на неговите улици, талантът на световните сцени. Каква огромна следа са оставили 47-те й години живот заради размаха на смелостта й да бъде ЕДИТ!

Поклон!