Само истински големи майстори като режисьорът Дани Бойл и сценаристът Аарон Соркин могат да направят филм за основателя на Apple маестро Стив Джобс – човекът, превзел нашия свят през последните 20-30 години.

Във версията на Бойл и Соркин, на която аз лично съм склонна да се доверя, Стив Джобс е показан като онзи, който дирижира събитията, който играе шах с бъдещето или както сам казва – който вижда цялата картина. Прилича на завоевател, на голям стратег, на човек, който може да предвожда многохилядни армии, който умее да води битки, да побеждава, да губи, да се изправя, да продължава. Прилича ми на Александър Велики, който през IV в. пр. н.е. създава империя, невиждана преди и след това. Ами да, и Стив като Александър създаде невиждана по своя мащаб световна империя – такава, която се побира в човешка длан. Това е есенцията на характера, която Дани Бойл и Соркин са извлекли от личността на Джобс и върху която са построили портрета му. „Стив Джобс” не е биографичен филм, а именно портрет. Затова не очаквайте разказ за живота на Стив, за това как е бил осиновен, за работата, перипетиите, триумфите, парите, жените, децата, болестта, смъртта му. Очаквайте „диагностика на личността”, опит да се улови и щрихира един много силен, много сложен характер, за когото освен това сякаш всички знаят всичко.

Филмът увенчава вече формирания в съзнанието на световната общественост (в епохата на глобализацията можем да говорим за световна общественост, нали?) култ към личността на Джобс без при това да превръща Стив в някакъв супергерой, в някакъв Епълмен например. (Между другото Аарон Соркин казва, че не е виждал подобен култ към известна личност от Джон Ленън насам.) Дани Бойл съвсем съзнателно ни лишава от сцени, които да илюстрират триумфа и славата на Джобс. Напротив, на няколко пъти той показва как цялата зала, в която предстои презентация на нов продукт на Джобс (Apple Macintosh, NeXT computer или iMac) се тресе от тропота на нетърпеливата публика и как Стив (Майкъл Фасбендер в ролята) излиза в светлините на прожекторите. И тук спира. Никакво героизиране или митологизиране, само опит за разбиране, опит за проникване в света на този човек, за който все още се твърди, че бил готов да те разкъса на парчета само и само за да осъществи онова, за което е убеден, че трябва да бъде осъществено. Големите военачалници винаги са минавали през трупове.

Филмът е съсредоточен в по-ранните години от кариерата на Стив и това е страхотен ход от страна на Соркин (въобще сценарият е изключително прецизен, хладен и брилянтно рационален!), тъй като от една страна тогава кристализира и се формира онзи Джобс, който ние познаваме, а от друга – защото това е по-мъгливият, по-неизвестният период от живота му. Дани Бойл държи здраво юздите на филма си и го управлява така както някога са управлявали бойни колесници. Много се изписа за ролите, които правят и Майкъл Фасбендер като Стив Джобс, и Кейт Уинслет като Джоана Хофман, бивш маркетингов шеф в Apple и един от на-близките хора на Стив, но лично за мен най-голямото постижение и на двамата, че абсолютно са смирили актьорското си его и изцяло пресъздават идеята на режисьора и сценариста за Джобс, без ни най-малко да влагат нещо свое. Като войници са и двамата и точно това се иска от тях в случая.

След като изгледах филма попрочетох доста за живота на Стив Джобс и си мисля колко странно нещо е – той е заченат от сириец-мюсюлманин и германка-католичка, отгледан от американци в Калифорния и изповядващ само една религия - дзен будизъм. Поредното доказателство, че гениите много често се раждат от смесването на раси, националности, култури и религии и че може би идеята за глобалното общество, макар и окъпана в кръв, макар и все още изглеждаща невъзможна, е нещо, в което си струва да се вярва.

Стив, където и да си - БЛАГОДАРИМ!