фоайето на резиденцията е изцяло в стила на тържествената пищност на яванските дворци
Негово Превъзходителство Бунян Саптомо обича да играе бадминтон и пинг-понг, даже си има малко игрище в градината на резиденцията. Съпругата му Априлия – пинг-понг. И двамата пеят – изненадващо красива е индонезийската песен, която слушаме в изпълнение на една българска студентка, а семейството на посланика й приглася тихичко
Негово Превъзходителство Бунян Саптомо приключва мандата си в България. Връща се с усмивка към първите си дни тук, казва, че през цялото време му е липсвало постоянно топлото време, на което се радват в държавата, състояща се от над 17 хиляди острова в Индийския и Тихия океан. Другото – храната, типичните подправки – куркума, индийско орехче, продуктите в прясно състояние – кокосово мляко например. В посолството съпругата на Н.Пр. Саптомо отглежда пандан, растението, с чиито листа овкусяват и оцветяват в зелено прословутите палачинки дадар гулунг, нещо като емблема на индонезийската кухня. Между другото, масата е сервирана в наша чест – приготвена е храна за празник.
В салоните на резиденцията, обзаведени с индонезийски мебели и декорирани с манекени, облечени в забележителните традиционни костюми, посланик Саптомо дава последното си преди отпътуването интервю за EVA.
Г-н Саптомо, какво донесохте в куфара си, идвайки в България?
Най-много ризи – дори на официални събития в нашата страна носим ризи от памук и коприна, оцветени по технологията батик. Нашата цел е и да промотираме навсякъде, където сме, това традиционно изкуство за рисуване върху плат. И подправки донесох, естествено. Винаги, когато пътувам до Индонезия, се връщам с нови количества местни подправки – кардамон, карамфил, куркума, индийско орехче...
Преди да пристигна, смятах, че влиянието на комунизма тук е все още силно. След това, при кацането, от птичи поглед България ми се стори доста празна земя, в смисъл на слабо населена. Когато обаче се приземих в София, установих, че идвам в съвсем приличен град. Сравнявах го освен с Джакарта, и с Ванкувър, където бе предишният ми мандат.
Какво най-много харесахте тук?
Първо хората. Струва ми се, че българите доста приличат на азиатците с тяхното дружелюбие и гостоприемство. Вие разполагате с много повече свободно време в сравнение с хората от Западна Европа. Природата ви също е прекрасна, запазена. А най-много ми харесват вашите топли минерални извори.
Няма ли топли извори в Индонезия при толкова много вулкани?
Не. Имаме твърде много действащи вулкани, но малко горещи извори. Тук редовно ходя на Панчарево, а при възможност и на други места с минерални извори. Пътувам на вашите фолклорни фестивали – харесвам традиционната ви култура. В Индонзия също има огромно разнообразие от етноси, традиции, култури...
Какво на всяка цена трябва да се види и опита в Индонезия?
Зависи на кой остров отивате. Но две неща не бива да пропускате – храната и плодовете. Вярно, че някои от тях се внасят на европейските пазари. Но тропическите плодове на мястото, където растат и зреят, са с уникален вкус и аромат. Най-популярният е кокосовият орех.
Възможно ли е в рамките на един живот човек да обиколи и опознае всички острови на Индонезия?
Теоретично – да. Трябва само да разполага с време, сили и пари. Нека да кажем, че би могло да бъдат посетени 6-те хиляди острова, които са населени. По един ден да остане на всеки от тях, човек ще им посвети 18 години от живота си. Би било възможно, ако разполагате с частен самолет например. Ако пък за всеки населен остров отделите по три дни, ще ви трябват повече от 40 години.
