Eдин от големите световни фотографи документалисти Бил Оуенс гостува със своя изложба във Vivacom Art Hall от 30 ноември до 10 януари. Бил Оуенс е носител на наградата „Гугенхайм“ за изключителни творчески способности в изкуството. Негови творби са в колекциите на музеи като MoMA, Berkeley Art Museum, музеите за модерно изкуство в Сан Франциско и Лос Анджелис. Във Vivacom ArtHall той представя цикъла си фотографии под името Suburbia (Предградие), в който изследва живота в калифорнийските предградия. Идеята му хрумва през 1968 г., когато започва работата си като фотограф във вестника Livermore Independent в Калифорния. Бил разказва:

„Работата ми за вестник ми даваше много добър достъп до обществеността. Правех шест до десет репортажа на ден. Имах контакти с Търговската камара, с шефа на полицията, с обществени групи, с училища. Започваш да виждаш обществото от вътре навън. Осъзнаваш как много хора работят по цял ден, прибират се вкъщи и не виждат много от това, което се случва в тяхната собствена общност. На мен ми е интересна средната класа. Направи ми впечатление миграцията към крайните квартали. Хората, които съм снимал, бяха мои приятели, близки или съкварталци. Добавих си и други герои, след като публикувах обява за проекта и в местния вестник. Обадиха се хора, които бяха съгласни да снимам децата им, гаражите им, кучетата им. Казваха: „Идвай“. Канеха ме на кафе, говорехме, канеха ме да огледам къщата им. 50 % от времето съм прекарал без да има резултат. Пример за това е снимката на малкия Ричи. Един ден пия кафе, излизам от вкъщи и виждам Ричи, който патрулира квартала с неговата играчка, яздейки голямо колело.“

Бил Оуенс не се оставя на случайността. Подготвя предварителен сценарий, според който регистрира Коледа, Денят на благодарността, 4 юни, рождени дни... Печели малко финансиране и тъй като е семеен с малко дете, решава да отдели по един ден седмично за снимките. Снима всяка събота в продължение на година – общо 52 дни. Накрая се оказва събрал материал за книга. Тя има огромен успех, защото е отразила явление, етап от американската градска история - голямото преселение след края на Втората световна война, когато милиони обикновени американци със спестените си през войната пари се заселват в новопостроените евтини къщи в предградията.

По онова време строежът на къщи за средната класа претърпява истински бум. През 1944 г. в цялата страна има започнати 114 000 нови къщи, до 1950 г. бройката нараства на 1,7 милиона. Американците се придвижват с автомобили както никога досега, те се отдават на невиждано разхищение по купуване на коли, а магистралите никнат като гъби навсякъде около големите градове. Някога далечното вече е достъпно. Където преди време в полите на града е имало селски райони, практически лишени от човешки същества, се появяват миниатюрни селища от 25-50 хиляди души, сякаш някой тихо ги е посадил през нощта. До 1980 г. над 60 милиона американци вече са се преместили да живеят в предградията, докато населението на повечето градове спада значително в рамките на 30-годишен период.