Всеки град си има мирис – морските градове обикновено дъхат на сол и водорасли, а тези от провинцията (защото нали знаете, че всеки град, до който не се плиска море, е провинция) си миришат на каквото там цъфти и зрее край тях – липи ли ще са, акации ли или изсъхнали стърнища, или на каквото се готви най-много, особено ако е с чесън. Бамберг мирише на джибри, казано по нашенски, а по тамошному – на малц. И то не само защото в този неголям германски градец е най-големият завод за производство на малц в Бавария, а защото в почти всяка по-голяма къща се прави бира.

Честно казано, ако синът ми не беше избрал да учи в университета „Ото Фридрих“ в Бамберг, нямаше и да зная, че в Долна Франкония е може би най-красивият и живописен германски град. При първото си пътуване дотук буквално ахнах пред каналите на Дунав, покрай които са коленичили къщи като от приказките на Андерсен, над които се извисяват замъци и катедрали, а под мостовете плават лебеди, патици и лодки. За да се оправдае прозвището „малката Венеция“, са пуснали дори и гондоли.

Цялата централна част на града е световно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Една от най-сниманите сгради е тази на кметството, конкурирана от замъка Михелсберг на хълма и катедралата, в която има забележителна статуя на млад и красив владетел на кон, известна като Бамбергския конник.

Не че попадайки в Бамберг, не ти се иска да наснимаш всяка една изпречила се пред очите ти сграда – дори и да е построена вчера, дори и да е заводът за малц, уникален, между другото. Защото тук – не гарантирам за други места из Германия – всичко е по френкски (местните се наричат френки, а всичко е френкише). Всичко е в един стил и с вкус към перфектно изпипания детайл. Бил той бордюр на тротоар, перденце на прозорец, покривчица на маса или градинка в миниатюрен двор. Между другото, хазяинът на сина ми, хер Ридхамер, се оказа майстор на бонсаи. В специално помещение, част от вътрешния двор на къщата, отглежда десетки миниатюрни дървесни видове... Удоволствие, на което се е посветил изцяло след пенсионирането си.  

С население от 70 000 жители, без да броим студентите – около 13 000, Бамберг набъбва до 400 хиляди по време на бирените празници. В края на август честват празника Сандкерва, свързан с рибарите и риболова, но все повече с бирата, поради което градът се превръща в нещо като Мюнхен по време на прословутия Октоберфест.

Четири денонощия – от петък до понеделник – не само в бирариите, а направо по улиците, в импровизирани от дървени бараки и маси с пейки градини – се лее бирата, произведена не само в 76-те градски пивоварни (9 от тях – големи, за посещенията им в рамките на една вечер с консумация на по една халба се издава специална диплома), а и в околността. Местните си обличат традиционните костюми – мъжете изглеждат доста нелепо в кожените гащи с тиранти и три-четвъртите чорапи, жените разхождат пищни деколтета на блузки с буфан ръкави и шарени престилки... Не мога дори да си представя как в България по някакъв празничен повод мъжът ми ще се докара в потури и беневреци, а аз – в сукман, без това да е смешно. Да не говорим за децата ни, но в Бавария явно никой не го намира за притеснително, дори тийнейджъри разнасят бирите си, гордо издокарани в местните носии, които, между другото, хич не са евтини.