Веселите черепи от Мексико в картини

Една изложба посветена на Деня на мъртвите

Адриана Попова 24 October 2015

Картини от 19 мексикански художници, посветени на един от най-емблематичните празници в Мексико и Латинска Америка – Денят на мъртвите, може да видите до 20 ноември в софийската галерия „Леседра“.

Произведенията, създадени специално за тази изложба, са посветени на Дия де лос Муертос, празника на мъртвите, който е вдъхновявал творци като Фрида Кало и Диего Ривера. Картините изобилстват с изображения на черепи и скелети, но усещането е ведро, оргаистично, каквото всъщност е настроението по време на празника в Мексико.

Дия де лос Муертос се отбелязва с музиканти, гирлянди от оранжеви цветя, богати трапези и пиене на мескал и текила край гробовете на починалите близки, в някои райони на Мексико живите дори преспиват там, и прилича на пищно езическо тържество, каквото всъщност е. Традицията на 3000 години идва още от времената на ацтеките, които, както знаем, имали особено интимни отношения със смъртта.

Те празнували деня на мъртвите през деветия месец от календара си, който съответства на нашия август. После дошли испанците с техния католицизъм и празникът се изместил към Деня на Вси светии. Сега 1 ноември е Денят на малките ангели, на починалите деца и бебета, а 2 ноември е Денят на мъртвите. Празникът се нарича още Ла Катрина – на името на жената на Миктлантекутли, Господаря на мъртвите във вярванията на ацтеките. Всъщност истинското й име е Миктекакиуатл, но съгласете се, че Катрина звучи доста по-приемливо. Въпросната дама е любим образ в маскарадите, които съпътстват Дия де лос Муертос – облечена е в лилава рокля с изрисуван върху нея скелет, с маска на череп и широкопола шапка.

Празникът е свързан и със специални захарни черепи, символизиращи прераждането – отново отглас от обичаите на ацтеките, които се раздават на близки и приятели. Фрида Кало е била запалена почитателка на изработването им – за това може да прочетете в магическата й биография „Тайната на свещената билка“ от Ф. Г. Хагенбек (ИК „Колибри“).

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР