Двете кули с височина 110 и 76 м приличат на красив пъзел и са реализирани от екип архитекти, инженери и ботаници с инвестиция от 2 милиарда евро. Революционното в идеята на създателя им Стефано Боери – професор по градоустройство и бивш главен редактор на списанията Abitare и Domus, е, че хората, желаещи да живеят там, могат да избират не само големината на апартаментите си и гледката, но и да решат с какви дървета и растения биха искали да съжителстват. Терасите на общите части на небостъргачите са залесени с 1000 различни растителни вида: 780 дървета, 5000 храста и 111 многогодишни растения, и са дом на 1600 птици, насекоми и животни, които се срещат и в парковете на Милано. Подходящите растителни видове са избрани с тригодишни тестове за нуждата им от поливане, устойчивостта им към топло и студено, към вятър, замърсяване и излагане на слънце. Впоследствие са отгледани в контейнери, за да имат устойчиви коренови системи.

Те регулират по естествен път температурата на сградите, произвеждат влага и кислород, абсорбират въглеродния двуокис и праховите частици, защитават от радиацията и звуковото замърсяване, подобряват качеството на пространствата за живеене.

Кулите са построени на енергоспестяващ принцип. На покривите им има слънчеви панели, осигуряващи енергия на сградата. Отпадната вода се филтрира и се използва за поливане на растенията. С двете кули са „спестени“ 50 000 кв. м земя и 10 000 кв. м гора, която би била изсечена, за да се построят толкова нови жилища. Апартаментите са 400. Цената на квадратен метър е от 3000 евро.

Боско Вертикале се превръща в бял дроб на града, чийто въздух през 2003 г. е толкова мръсен, че да го дишаш цял ден, е равносилно на 15 изпушени цигари, и е първата стъпка от проекта на Стефано Боери за БиоМилано. „Създаването на нови вертикални гори – обяснява Боери – може да образува мрежа от природни коридори, които ще облагородят агресивното урбанизиране.“ Архитектът говори за възстановяване на 60 изоставени ферми в предградията и създаване на „зелен пръстен“ около Милано.