Есента започна да плете премяната си. Зелената нишка в нея изтънява след всеки дъжд, за да изгреят топли, златни цветове. В мокри мрежи вятърът носи аромат на пушек, на дюли, на отминал гроздобер. На хляб със смокини.
Хлябът, подобно на поезията, е до известна степен меланхолично призвание и при него основното изискване е да разполагаш със свободно време за душата. Исабел Алиенде
Използвах 300 г брашно (пълнозърнесто от спелта), 70 г фина кафява захар, 2 с.л. бакпулвер, щипка сол, 100 г синьо сирене, 200 г рикота, 90 мл мляко, 4 с.л. зехтин, 1 яйце, около 10-15 пресни смокини.
Как го направих: Смесих в купа брашно, захар, сол, бакпулвер и рикота. Добавих яйцето, разбито в мляко и зехтин. Получих леко лепкаво тесто (в зависимост от брашното, което използвате, може да се наложи добавянето на зехтин или мляко, ако тестото е много сухо). Оставих го да почива за около половин час. Нарязах синьото сирене и смокините. Разделих тестото на две. С едната част застлах дъното на формата и наредих смокините и сиренето (ползвайте домакинска хартия, защото плодовете пускат доста сок). Добавих втори слой тесто, леко натиснах сиренето, така че да потъне и добавих нарязани наполовина смокини със семките надолу. Изпекох на 200 С за около час, пробвайки с дървена клечка дали тестото е готово.
