Синът ти тук ли е сега?

Детето ми не е мърдало от България от две години. Той говори три езика. Ходи в прекрасна детска градина, където много добре се занимават с него. Комуникацията му на български е и с мен, майка ми, сестра ми. Със Стефан говорят на датски, двамата със Стефан си говорим на английски.

Сега Леон ще ходи за седмица в Дания, за да види роднините си там. След това ще се върне с датските си баба и дядо. Те ще дойдат за 10 дена на почивка. С тях не комуникирам кой знае колко, но нямам и проблеми.

Какво точно се случва с теб и Стефан? В какви отношения сте?

Той е най-добрият ми приятел. Човекът, който е нонстоп зад гърба ми, на когото мога да се обадя по всяко едно време на денонощието, който да ме изслуша, да ми даде съвет, дори да ме наругае за моя грешка.

Но разведени ли сте?

Не, защо трябва да го правим? Това е само един документ. Нито аз имам претенции към него, нито той има претенции към мен. Вече е минат този период – искам развод, защото еди-какво си. Ние имаме дете, което е повече от прекрасно.

И двамата сме големи хора и осъзнаваме, че за да може да гледаме правилно сина си, трябва да бъдем в добри отношения. Нямам проблеми със Стефан. Той живее в България от две години, още след победата ми на X Factor. Но не работи тук, пътува постоянно (Стефан е корабен инженер – б. а.).

Има си жилище тук ли?

ИмаМе си жилище. Аз ходя там, когато имам време. Отглеждаме заедно Леон. Сядаме на масата, решаваме най-доброто за него.

И Стефан не е имал нищо против тази връзка? Той познаваше ли Лео?

Да, той знаеше за Лео, както и цялото ми семейство, нямаше нищо скрито. Просто не смятам, че трябваше да изляза публично и да кажа – ето вижте, аз вече не съм със Стефан, а с еди-кого си. Стефан не е от хората, които се бъркат кой знае колко в отношенията на другите. Не съм му спестила нищо.

Ако хората се уважават, смятам, че не трябва да се лъжат. Трябва да са истински един пред друг. Ако някой ден той си има друга жена, няма да го скрие от мен. А аз ще съм щастлива, че е щастлив. За него също беше шок това, което се случи на 8 юли.

Той нямаше ли желание да се разправи с човека, който те е наранил?

Стефан е доста интелигентен човек, на високо ниво. За него насилието не е начин за решаване на спорове. Когато разбра, разрева се с мен и ми каза – не се притеснявай. Той не беше в България по време на инцидента, но веднага щом се прибра, дойде при мен.

А този човек, Лео – откъде го намери?

Артист, балетист. Общо взето сцената ни събра. Просто се запознах с него във времето, в което вече се бяхме отчуждили със Стефан и бяхме взели решение, че може би чинията е напълно счупена и вече няма смисъл да се опитваме да я лепим. Срещнах го. То не пита. Допуснах грешния човек до себе си. Не съм го виждала от 8 юли, не искам да го виждам.

Още веднъж ще те питам за наркотиците.

За марихуана ли? (Усмихва се тъжно.) Не съм пушила нито повече, нито по-малко от когото и да било друг. Но не това ме натъжава, а лъжите и изопачаването. Последното беше, че понеже вените ми били прекалено изпъкнали, съм изглеждала като 60-годишна жена, заради наркотиците. Майка ми е с абсолютно същите ръце. И тя ли е наркоманка?

То вече ги бележи. Притеснявам се при излизането на сцена – как ще ме погледне публиката. Не искам да се виждам с никого. Не вярвам. Имам нужда от време. Аз се крия вътре в себе си, това е най-доброто скривалище.

Хората не знаят какво е времето вътре в мен. И никой никога няма да разбере. Имам нужда от това да съм сама. И с музиката – най-големия ми утешител. Пука ми за това, което става. Аз знам как съм стигнала дотук, и то не с отваряне на крака. С много труд и много лишения от моя страна съм го постигнала (плаче) и няма да си го дам. Но не мога да направя нищо срещу писанията. Или срещу това да публикуват снимка с номера на колата ми.

Коментарите под онова заглавие със „сгазеното дете“ бяха „Някой да я хване, да я пребие“. Както има хора, които да напишат това заглавие, така ще има някой, който да дойде и да ме пребие, без да знае дали е истина. Не ме е страх от бой, страх ме е от злобата и ненавистта.  

Сега накъде?

Опитвам се да вдигна главата и да гледам напред. Имаме нов проект – колаборация с Мойсей. Казва се „Време“. Вече го представихме на турнето на The Voice. Предстои заснемането на клип. Пътувам по турнета, участия. Имам си и моите бергендорфчовци – публиката ми, които адски много ме подкрепят. Те са като войници зад мен.

След интервюто Жана ме пита дали искам да ме хвърли с колата донякъде. Разчиства предната седалка на миникупъра от бели боти и няколко ката дрехи, които отиват при купчината сценични аксесоари отзад.

„Няма по-разхвърляни от жените“, констатира с въздишка. Забелязвам, че скоростният лост е превърнат в стойка на различни по цвят ластичета за коса. Потегляме с подвижната гардеробна. Жана пита дали може цигара... Може. Поуспокоила се е. Говори на спикъра с Pavell, рапъра, гаджето на Михаела Филева, който й е колега във „Вирджиния Рекърдс“.

Казва ми: „Отивам в студиото при Павката да попея, да се „изчистя“.

Предисторията

Жана изглежда борбена и мъжко момиче, но това по-скоро като че ли е задача, дадена й за решаване от живота. В интервюто за EVA след спечелването на X Factor тя призна, че не познава биологичния си баща, който изоставил майка й бременна в третия месец и не я потърсил никога повече. Жана не му е простила, че никога не се е поинтересувал от нея.

Майка й се разделя и с човека, когото сега Жана нарича свой баща, но с него певицата поддържа връзка. Не крие, че през годините е имала нелеки отношения с майка си Ани. Осиновена в семейство на юристи с богата музикална култура, Ани избира съвсем различен път – става акробатка, после кара трамвай, тролей, последните години е шофьор на такси.

Няма много време да се занимава с децата си, които са отгледани по-скоро от майка й – бабата, която Жана обожава. Ани не одобрява желанието на Жана да се занимава с музика, защото според нея това пари не носи. Когато на 18 дъщеря й заминава с група да свири в Южна Корея, й казва само – щом искаш. Но за участието й в X Factor я подкрепя. В Корея Жана се запознава със Стефан и когато забременява, заминава с него за родината му Дания.

Две седмици след раждането на сина й Леон се разбира, че той има тежко заболяване, на което лекарите не са обърнали внимание при раждането и се налага операция. Жана се побърква край леглото му, бясна, отчаяна. И се моли никога повече да не се повтаря онзи 18 май – денят на операцията. Чувства се недостатъчно подкрепена от Стефан, от родителите му, които й се струват прекалено хладнокръвни, прекалено студени в този момент.

Между нея и мъжа й започват да се отварят емоционални пукнатини. После от България идва новината, че любимата й баба е болна и Жана решава да се върне, за да й помага в последните години от живота й. Леон остава в Дания и затова Жана обясняваше при участието си в X Factor, че иска да победи, за да може да прибере сина си у дома, в България.

Ето, това е Жана. В живота й липсват равнини, но е пълно с върхове и падини, с прескачане на падащи изневиделица камъни, като в компютърна игра, в която тя е червенокосата героиня – уж въоръжена с дивост и непукизъм, но по която всяка неравност по пътя оставя белези. Историята продължава с новите препятствия...