Обичам боксьорски драми още от времето на „Роки“-поредицата със Сталоун и „Разгневения бик“ на Скорсезе и все си мисля, че очевидно боксът като спорт по някакъв начин представлява еманация на Американското, след като толкова много филми за боксьори се правят. Може би защото по този път поемат в 99% от случаите момчета бедни, без семейства или с разбити семейства, израснали в институции и прочие, които само със собствените си юмруци и собствената си кръв могат да си спечелят по-приличен живот. А това си е минимодел на американската мечта, нали?

„Обратен гард“ е класическа американска боксьорска драма като се започне от името на главния герой – Били Хоуп (Джейк Джиленхол е в ролята, а иначе „Били“ е традиционно име за момче от предградията, „работническо“ име така да се каже и ако някой смята, че е случайно избрано, много се лъже; „hope“ пък означава „надежда“) и се премине през тъжното му детство, срещата му с малката Морийн, която по-късно се превръща в неговата най-голяма и на практика единствена опора в живота, единствения извор на любов (Рейчъл Макадамс е в ролята на порасналата Морийн), Голямата загуба, която е като вселенски апокалипсис за нашия Били и  във филма тази сцена просто ти разбива сърцето, Голямото отчаяние, последвано от Голямото пропадане. И после – отново колко американски мотив! – Били трябва да започне отново от нулата и там среща един мъдър стар треньор (Форест Уитакър) и той му помага да преодолее гнева си и  да намери обратния път към дъщеря си и към собственото си „аз“ и така до логичния финал.

Наречето го схема, клише, сълзлива мелодрама, както искате го наречете, обаче мен този филм ме развълнува. Ще се съглася с вас, но пак ще ви кажа, че лично мен този филм ме развълнува

Първо, защото режисьорът Антоан Фукуа („Тренировъчен ден“, донесъл „Оскар“ за Дензъл Уошингтън) е избрал точните актьори и е създал много плътни образи – походката на Джиленхол, лицето му, което през целия филм е полуразмазано, за гласа му дори, да не говорим за анцуга на Форест Уитакър (повярвайте, Уитакър прави ролята именно с този анцуг), за тъжните му очи, видяли какво ли не. Дори малката Ууна Лоурънс в ролята на дъщерята на Били е брилянтна! Нали сте чували израза „железни актьори“, „железен сценарий“ – ето за това става въпрос! Става въпрос за майсторско владеене на жанра, уважаване на правилата на този жанр и съзнателен отказ от надграждане. Както в приказките е – имаме герой, перипетии, хубав финал, но въпреки че знаем какво ще стане, не ни омръзва да ги слушаме.

„Обратен гард“ не размазва, но разплаква. Понеже по време на целия филм, някъде под всичко това – битки житейски и спортни, загуби, победи – тече една подмолна тъга, свързана с усещането, че каквото и да направиш, колкото и да си силен, в един момент животът те праща в нокаут и после си друг човек и нищо не може да е както преди.