Шарлот Соломон притежава очарованието на недооценените гении. Преди да бъде убита на 26 години, тя рисува живота си, нещо като автобиография в 1325 картини с гваш. Днес те се пазят в Еврейския музей в Амстердам. Пътуват от време на време по света, в момента гостуват в Залцбург, през февруари и март следващата година ще могат да бъдат разглеждани в Ница. На такава изложба – в Париж, преди няколко години ги вижда Давид Фоенкинос.

Френски писател, който нашумява с чудесния роман „Деликатност” и който в момента продава повече книги от щатното лошо момче на френската литература Фредерик Бегбеде. Фоенкинос е обсебен от картините на Шарлот и от живота, който те разказват. Мисли книгата за нея 8 години и накрая я написва в бял стих. „Шарлот“ му печели престижната награда „Рьонодо”, у нас я издава ИК „Колибри“.

Шарлот Соломон е родена в немско еврейско семейство, в което лудостта се предава по майчина линия. Поне половин дузина от роднините й се самоубиват. Включително сестрата на майка й – Шарлот, на която тя е кръстена и която скача от мост, едва навършила 18. Майка й също скача, от прозорец, когато самата Шарлот е на 9. Казват й, че майка й е починала от грип, а Шарлот дълго чака обещаното писмо от небето. Разбира за семейните самоубийства и лудостта, когато вече е над 20 и е доста ядосана, че толкова години е вярвала в лъжа.

Израства с отсъстващ баща, известен берлински лекар впрочем, приемат я в Художествената академия въпреки еврейския й произход. Да, не уточнихме кога живее Шарлот – родена е през 1917 г., така че младостта й съвпада с възхода на Хитлер. Антисемитизмът е в разгара си, когато напуска Академията заради безопасността си, после бяга от Германия – заминава при родителите на майка си, които са се преселили във Франция.

Сърцето й обаче остава в Берлин, при любимия й мъж. Двамата се запознават покрай втората жена на баща й, известна оперна певица, на която Алфред дава уроци по пеене. Алфред е нещо като клише за евреин – къдрокос, с гърбав нос и ужасно умен. Откъде знаем ли – от картините на Шарлот. Тя го рисува и рисува и рисува, изписва и думите и теориите му в „романа” си, който започва във френската провинция, докато се укрива от преследане.

Да започне да разказва живота си в картини я подтиква френският лекар, който се грижи за здравето й – д-р Моридис. Мнението му за нея е – тя е луда и гениална. И за да продължи да живее, трябва да рисува. И Шарлот се затваря в една хотелска стая, повече приличаща на килия. И рисува. Почти не излиза. Картините й се придружават от дълги текстове. Има и музикални указания – за музика на Бах, Малер, Шуберт. Получава се нещо като гениален комикс със саундтрак. На последната картина е самата Шарлот, обърната с гръб към зрителя и с лице към морето. На гърба й се чете: „Живот? Или театър?” Когато завършва цикъла, Шарлот опакова всичко в куфар и го занася на д-р Моридис. Казва му: „Това е целият ми живот”. И му подава куфара. Така картините й са спасени.

През 1943 г. бягството на Шарлот от нацистите приключва. Залавят я във вилата, в която се укрива с Александър, австрийски бежанец, с когото по-рано е сключила брак и от когото чака дете. Пращат ги в Аушвиц или Освиенцим. Нея я вкарват в газовата камера почти с пристигането й. Александър умира 3 месеца по-късно от изтощение.

Въпреки тежките факти в книгата – лудост, бягство, смърт в концлагер, Фоенкинос е написал „Шарлот” с онази лекота, която виждаме и в другите му книги – „Деликатност” и „Спомените” (също издадени от «Колибри»). Лекота, която напомня носещи се във въздуха сребърни паяжини и която подобава на таланта на Соломон. Защото всеки талант всъщност е опит на живота да изглежда оптимистичен.

Цикъла на Шарлот Соломон „Живот? или театър?” може да разгледате на www.jhm.nl/collection/specials/charlotte-salomon/leben-oder-theater.