Прегръдката на мъжа и жената от френския филм „Любовни войни” е безкрайна. Не е точно прегръдка, а болезнено „впиване” на телата едно в друго, последвано от също толкова болезнено отблъскване, отдръпване. И после отново се сплитат... Като две растения са – от онези, пълзящите. Сякаш Пина Бауш ги е измислила.

Любовта като „физически театър” – има такъв жанр, при който макар спектакълът да има някаква сюжетна линия и диалог, все пак основното са движенията на актьорите. Точно такъв тип физически спектакъл ни предлагат актьорите Сара Форестие (брилянтна!) и Джеймс Тиере и режисьорът Жак Доайон в „Любовни войни”.

Представете си, че се опитвате да кажете на човека до себе си всичко, което чувствате чрез пластиката на тялото, но не просто да му кажете „обичам те”, а също така „страхувам се”, „не мога да ти принадлежа изцяло”, „остави ме на мира” и т.н. Двамата герои от филма „Любовни войни” се опитват да си говорят чрез телата, понеже чрез думите не им се получава. Думите са ужасни, претенциозни, тромави, фалшиви.

Не се сещам да съм гледала подобен филм. Готови ли сте за експеримент?

От днес "Любовни войни" е в кината и онлайн в http://www.netcinema.bg

Колко филми за любовта като секс и за секса като любов сме гледали? Не са малко. Класиките остават, разбира се – „Последното танго в Париж” на Бертолучи, „Горчива луна” на Полански, „Девет седмици и половина” (повече попкултурен феномен, отколкото филмова класика, но все пак), „Девет песни” на Майкъл Уинтърботъм, „Нимфоманка” на Ларс фон Триер, „Идентификация на една жена” на Антониони и т.н. „Любовни войни” е различен. Сюжетната му рамка не е нещо, което ще ви заинтригува особено – след смъртта на баща си, млада жена се опитва да продаде старата семейна къща (очарователно местенце със стени от камък и старинни долапи), в която вече никой не живее и същевременно иска да изясни отношенията си с мъжа, който се грижи за къщата. Целият филм е посветен на постепеното оголване на тяхната любов, скрита под купища травми и страхове.

Те двамата са като Адам и Ева, изгонени от Рая и добрали се до парче земя във френската провинция (между другото, ако мен ме изгонят от Рая и аз ще тръгна в посока Южна Франция), които се опитват да направят това, което и всички ние през по-голямата част от живота си – да осъществим истински контакт с друго човешко същество, да покажем любовта си, да приемем любовта на другия. Въобще голямата мъка на човека да бъде естествен – ето за това е филмът. За най-простите неща, за най-сложните неща.

Не очаквайте тривиална любовна история. Не очаквайте герои, които минават през различни перипетии и накрая разбират, че не могат един без друг или пък обратното – че не могат един с друг. Мъжът и жената от „Любовни войни” разиграват всеки ден една и съща ситуация - срещат се и се опитват да се прегърнат и да останат заедно. Обаче в момента, в който го правят, започва невидим процес на вътрешно изчистване, детокс на емоциите и прегръдката се превръща в гърч, а после в борба за надмощие, в причиняване на болка, в шамари, ритници и после отново в прегръдка. И това се повтаря отново, и отново, боксува като развалена грамофонна плоча – докато не бъде преодоляна и най-слабата съпротива във всеки един от тях, и най-нищожното усещане за самота, за отчужденост, за страх и несигурност. Без думи. На мен много ми хареса тази съзнателна монотонност на филма. Напомня ми ритъмът на Равеловото болеро – един и същ мотив, който се разгръща с времето и става все по-завладяващ.

Сара Форестие е забележителна в тази роля, която изисква пластика на класически балетист (или на състезател по свободна борба), гъвкавост на акробат и в същото време движенията трябва да са много рафинирани, защото в противен случай всичко лесно може да изглежда грубо и дори комично. Струва ми се, че от този филм би се получил страхотен театрален спектакъл – само двама актьори, които се привличат като магнити и отблъскват като билярдни топки и цялото действие е плуващата из пространството и непрекъснато променяща формите си тяхна прегръдка.

Ако сте готови да експериментирате с нов филм за любовта като секс и секса като любов, без да очаквате смлени на фина паста за по-лесно усвояване отношения между половете или пък добре подредени романтично-еротични филмови клишета, опитайте „Любовни войни”.

Убедена съм, че ако филмът не се приема буквално, всеки ще познае в него любовните битки, които сам неведнъж е водил.