А сега – време за инди шопинг!

В десет и половина нарамвам плажната си чанта и тръгвам към плажа. По пътя задължителното сядам в любимо кафене за чаша горещо кафе и невероятен сок от ананас, кардамон и джинджър. След това ще се видя и ще побъбря с един нов приятел – Кутин, шивача, който ми шие прекрасна бяла риза. Ще се спирам и ще разглеждам всички джунджурийки по магазинчетата, залепени едно до друго по цялата крайбрежна алея.

Ще се поздравяваме със собствениците. Ще си пожелаваме хубави неща. А малко преди да стигна плажа, ще се срещна и с друг мой нов приятел – Ашок. И той прави нещо специално за мен – чанта от парчета стари индийски дрехи с вградени огледалца. Изцяло на ръка, без нито един машинен бод. Единственият белег на модерния ни свят е ципът, който той сложи, за да бъде по-„сейфти“, както се изрази, намигайки.

Ще се видя и с невероятното му семейство. Ще побъбрим отново. Те ще ми разкажат как искат да спечелят от лотарията и точно в този момент край нас ще мине продавач на билети и аз ще извадя 50 рупии, ще купя един и ще им го подаря. А те ще ми се усмихнат и ще ми обещаят, че ако спечелят, аз ще съм първата, която ще разбере и ще сподели щастието им, като бъда техен гост.

По пътя ще срещна също и благ възрастен човек, от него ще купя още пакетчета със семенца индийски цветя, плодове и зеленчуци, които той тържествено благославя и целува, преди да ми ги даде увити в стар вестник. И една тибетска жена без възраст и напористият й приказлив син, с когото обсъждаме надълго и нашироко свободата за Тибет, а в тяхното магазинче „Карма“ купувам почти всички подаръчета за моите приятели и правя сделката на живота си.

God’s own country

Най-после съм на плажа. Пред мен се изпречва един от милионите гарвани с част от хартиен лист в човката си, на който пише „Да изчистим Варкала“. Става въпрос за вездесъщите боклуци по пътя, които все пак напомнят, че сме в Индия.

На плажа намирам място до една скала далеч от множеството туристи и забождам джапанките си. Следващите няколко часа това парче земя ще е мое. Но с разрешението на Бог, който е собственик на тази земя. Защото така гласи рекламният слоган на Варкала – God’s Own Country. В

същност много места по света имат претенцията да са божии земи, даже и нашата малка страна, но и през ум не ми минава да споря с брокерския отдел на небесната администрация. А и в Индия все пак е по-различно – тук само хиндуистите почитат 33 милиона богове, като прибавим и Христос с всички апостоли и светии, Аллах с неговото обкръжение, Буда и кого ли още не, стават наистина много.

И всеки квадратен сантиметър от тази страна принадлежи на някое от тези божества. И толерантно, и с взаимно уважение съжителстват и хора, и богове, и природа. Уважаваща всичко това, разпъвам хавлията си и се отпускам върху горещия пясък.

Залезът на боговете

Слънцето вече е ниско и очаквам най-голямото зрелище, което тук не оставя никого равнодушен – залеза. Перфектната сфера. Огнена и искряща. Поради близостта до екватора залезът идва бързо и бързо приключва. Напомня ми винаги за красотата и преходността на света. Осъзнавам колко малко залези в живота си усещам по този начин. Осъзнавам краткостта на живота. Изпращам слънцето и с пълнотата на изживяното предвкусвам съвършенството на утрешния ден.

Всъщност това беше последният ми ден във Варкала. Вечерям тържествено в любимото си ресторантче с порция огромни и пресни скариди на жар и неизменния ориз басмати. Наслаждавам се на живата красива музика на индийската ситра и тарамбука. Всички са някак тихо щастливи. А морето продължава да дирижира ритъма с дъха си. Безмълвно се появява луната. Тази вечер е първата след новолуние. В Индия наричат тази луна Шива Муун.

Инфо

Варкала, щат Керала

Къде да отседнете: хотелът Krishnatheeram Ayur Holy Beach Resort (www.krishnatheeram.com) се намира в крайбрежния град Варкала на самия бряг. Брегът на Варкала е стръмен и скалист, но има обособени няколко големи плажа, до които се стига по специални стълби.

Какво да видите: 2000-годишния храм Джанардана близо до плажа Папанасам, за който се счита, че има води, отмиващи греховете.

Пари: смяната на западна валута в индийски драхми е най-добре да стане на летището в някой от банковите офиси; курсът е много динамичен и ако се фиксирате в това да търсите най-добрия, или да се ядосвате, че не сте го намерили, ще си провалите почивката.

Храна: „люто до смърт“ е категория, която можете да видите само в меню на истински индийски ресторант. Тя обикновено е отбелязана с 4 или 5 символа чушлета. След кратък разговор с келнера лютото може да бъде коригирано или пък направо да си поръчате храна с 1 или 2 чушлета.

А ако индийската не е сред любимите ви, успешно ще намерите нелоша европейска храна. Но не подминавайте морските дарове. Те винаги са току-що уловени и се приготвят по фантастичен начин – простичко и на скара.

Транспорт: близките международни летища са „Тривандрум“ (55 км) и „Кочи“ (240 км). Железопътният транспорт предлага добри връзки с основни индийски градове. Също може да се придвижвате с частни и държавни автобуси или наети таксита.