С главната героиня в „Шпиони” се случва същото, което ме сполетя и мен, когато навремето ме приеха да уча археология. Мислех си, че ще откривам гробници и съкровища в джунглата досущ като един Индиана Джоунс, обаче всъщност трябваше да рисувам профили на керамични парчета и добре че се отказах навреме. Само че Сюзън Купър (Мелиса Маккарти) не се отказва, а от леличка, работеща на бюро в ЦРУ се превръща в първокласен шпионин. Въобще „Шпиони” е много сладък филм – досущ като самата Мелиса, която предполагам помните от ситкома „Майк&Моли”.

Според мен Холивуд отдавна трябваше да се възползва от комедийния талант на Мелиса Маккарти, но кой знае защо до този момент го държеше в периферията си. С „Шпиони” всичко си идва на мястото и пухкавата чипоноса актриса най-после се оказа в центъра на събитията. При това от двете й страни са не кои да е мъже, а Джейсън Стейтъм и Джуд Лоу, чиито герои партнират на бедната Сюзън в големия екшън. Двамата придават класа на филма, елегантност и са толкова магнетични, че през цялото време се чувстваш като в класически spy movie. Мелиса Маккарти обаче е тази, която мачка всичко по пътя си, осмива клишетата, обръща с главата надолу всички схеми и типажи на жанра. Тя е чуждото тяло, което променя всички химични реакции във филма. Велико трио са. Обикновено като гледам такива филми си мисля как с лека ръка някои си позволяват да използват по техен адрес забележителното определение „холивудски бози”. Да, този филм няма да се бори за Оскар, но пък е един достоен наследник на великите традиции на американската комедия, определено не се чудиш къде да се смееш и кастингът е съвършен.

Не че филмът е с невиждан и нечуван сюжет, обаче има няколко брилянтни хрумки като например нескопосаните, вечно сгрешени ругатни на Сюзън, която се опитва да се държи като екшън героиня, макар че хич не й идва отвътре. И, разбира се всички екшън сцени, които са ужасно смешни дори само заради физиката на Маккарти. Бухнало мъфинче върху нелеп скутер – наистина се чудя как не са го направили досега.

Гледали сме много комедии с мъже-дебелаци в главната роля, но не мога да се сетя за такива с дебеланки – дори Агент ХХL беше Мартин Лоурънс, преоблечен като жена. Мелиса просто е родена за тази роля. И при цялата й пародийност съумява да остане дама. Истинска при това.

Препоръчвам от сърце.