Явно е готин.

Да, мисли много бързо. И реагира светкавично. Той ми се обади на свой ред за „Джанго без окови“. Беше разказал на медиите, че ще участвам, преди да приема. Срещнахме се в Лос Анджелис. Аз пристигнах от Ню Йорк, където се снимах в „Закон и ред“, а Куентин – от Ню Орлиънс. Закусвахме три часа в хотел „Бевърли Хилс“. Разказа ми идеята и аз си избрах ролята на Кристофър Валц. И тогава Куентин ми каза: „Моля те, довери се на моя избор!“

Много се забавлявах по време на снимките. Работата ми беше два снимачни дни, но Тарантино ме задържа месец. Не ме пускаше да си ходя. Искаше да съм до него. Той е като дете. Непрекъснато събираше целия екип да им показва сцени от оригиналния „Джанго“. И обясняваше на Леонардо ди Каприо и Джейми Фокс: „Ето така се играе! Давате ли си сметка кой е Франко Неро?! Той беше най-известният актьор в света заедно с Клинт Истууд и Чарли Бронсън!“

Какво си спомняте от работата с Луис Бунюел?

Винаги ми е казвал, че най-добрият начин да въздействаш на публиката е да скриеш нещо, вместо да й го покажеш. В „Тристан“ имахме сцена с Катрин Деньов, която стоеше гола на прозореца и гледаше едно момче на площада. То я зяпаше ококорено. Вместо да покаже голото й тяло, камерата остана фиксирана на лицето й. И се получи толкова секси.

Като си говорим за Бунюел, си давам сметка, че гениите са като децата. Спомням си как една сутрин вдигна цялата снимачна площадка на ура, защото не можел да си намери чантата. Отказа да започнем снимки. Целият екип започна да търси. Накрая чантата се появи, Бунюел я грабна и се скри в един ъгъл. Последвах го да видя какво ще направи. И какво мислите? Извади един сандвич с шунка и започна да яде. Като ме видя, подскочи и викна: „Какво ме зяпаш?! Гладен съм. Да не си казал на другите, че... всички ще се сетят колко са гладни точно сега!“

Наистина ли когато сте се запознали със съпругата си Ванеса Редгрейв, сте казали, че е грозна?

Е, беше отдавна. Снимахме филма „Камелот“ в продължение на два месеца и непрекъснато питах режисьора: „Къде е Гуинивър, кой играе главната женска роля?“. А той ми обясняваше: „Абе тя е английска актриса. Сигурен съм, че ще я харесаш!“ И един ден, като се разхождаме в задния двор на студиата на Уорнър Брадърс, Джош Логан казва: „А! Ето я! Идва! Виж“. И гледам едно момиче – с очила, без грим, с мръсни сини дънки и една такава – изглежда съсипана. (Редгрейв е след развода с първия си съпруг, Тони Ричардсън.) А когато си на 25 г. и си италианец, за теб хубавите жени са бляскави, имат гърди и тъмна коса като София Лорен. Държах се доста студено и когато Ванеса си тръгна, казах на режисьора: „Ти луд ли си? Тази е толкова грозна!“ А той ми казва: „Не се безпокой! Ще видиш...“ Час по-късно се връщам в гримьорната и откривам бележка от Ванеса – покана за вечеря, написана на италиански. Запалих колата и отидох до дома й в Пасифик Палисейдс – квартала на богатите в Лос Анджелис. Чукам на вратата. Отваря една красива дама. Казвам й: „Ванеса Редгрейв ме покани на вечеря“. „Аз съм Ванеса Редгрейв“, отговаря. Беше неузнаваема.

Франко и Ванеса заживяват заедно почти веднага след снимките на „Камелот“ в къща на площад Сейнт Питър в Лондон. Франко приема двете дъщери на английската актриса от брака й с Тони Ричардсън – Наташа и Джоули Ричардсън, имат и свой син – Карло Габриел. Впоследствие Редгрейв абортира с второто им дете заради натовареността в работата си и това повлиява на връзката й с Франко.

Разделят се в средата на 70-те. Тридесет години по-късно – на 31 декември 2006 г., се женят със семпла церемония в селцето Боско в областта Тиволи. Редгрейв харесва неговата щедрост, страстта му към киното, за нея той е „най-красивият старец на света“. Неро я описва като „моята страст, лондонската майка Тереза и съвременната Жана Д’Арк в едно“.

Как е възможна връзката между горещ италиански мъж като вас и тази студена и интелигентна англичанка Ванеса?

Възможна е. Много сме се карали. Тя ме наричаше италиански каубой, аз нея – английска диктаторка. И докато се карахме, станахме добър тим, защото Ванеса е велика жена. Преди години например ми каза, че сме поканени да прекараме новогодишната нощ в Ню Йорк, аз обаче предпочитах да отидем в Капри, където е толкова красиво. Убедих я. Бяхме там на 30 декември с идеята да останем още 4 дни, но на 31-ви Ванеса ми каза: „Франко, не се чувствам добре тук. Не харесвам този свят. Може ли да прекараме Нова година с твоите сирачета?“

(Вече 45 години Франко Неро подпомага финансово приют за деца без родители в Тиволи.) И празнувахме с момчетата. Разбирате ли? Това е Ванеса. Фантастична жена. С голямо сърце. Цял живот се е борила за човешки права. Раздава на всички бедни. Имаме изключителна връзка.