Говори се, че е бивше гадже на Натали Делон след брака й с Ален Делон. Освен това е бил близък приятел с величия на екрана и сцената като Джон Гилгуд и Лорънс Оливие, работил е с режисьори като Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Клод Шаброл. Партнирал е на Клаудия Кардинале, Питър О’Тул, Брус Уилис.

Играе в повече от 195 филма, 40 телевизионни сериала и благодарение на бързината, с която учи езици, се е превъплътил в образа на герои от 30 националности. Един от тях е Джани Версаче в „Убийството на Версаче“.

Бабата на Неро е италианска циганка, баща му е бригадир на карабинерите, за майка си в интервю преди 3 г. разказва: „Майка ми Нина е над деветдесетгодишна и все още изглежда блестящо. Когато съм в Италия, живее с мен и продължава да ме навиква, ако направя или кажа нещо, което не одобрява. Настоява да чета молитви всяка вечер. Не съм религиозен, но понеже е упорита, ми стана навик преди да си легна, да се питам дали не съм направил нещо лошо на някого през деня. И после моля за прошка вътре в себе си“.

Франко Неро е любимият актьор на Куентин Тарантино и негово вдъхновение за лентата „Джанго без окови“, реплика на филма, с който Неро става известен – „Джанго“.

Големият италиански актьор пред EVA.

Коя е най-незабравимата целувка за вас? Целували сте много жени...

На екрана – да, въпреки че повечето ми партньори във филмите са мъже. В живота – не чак толкова (за Неро се говори, че е бил любовник на всички секретарки през 70-те, тогава е секссимвол и на 5-те континента). Не си спомням най-вълнуващата си целувка. Най-впечатляващата, която съм виждал и която ще помня винаги, е тази на Бърт Ланкастър и Дебора Кер във филма „Оттук до вечността“.

Вие ли откраднахте Натали от Ален Делон?

О, не!!! Аз съм добър приятел с Ален Делон. Видях го преди няколко дни на събитие в Австрия и си говорихме... за простатата. Хахаха! Нали се сещате какво е това? Той е много готин. Не, Натали беше моя партньорка във филма „Монахът“ и с нея станахме добри приятели. Все още се чуваме по телефона. И онзи ден казах на Ален да й прати поздрави.

Знам, че сте добър готвач. Какво правите най-добре в кухнята?

Обичам да правя ризото с тиквички. Преди като пътувах, за да снимам във филми, носех със себе си и печка, за да мога да си сготвя, когато ми се приядат спагети.

Спомняте ли си как разбрахте, че сте известен?

Да, бях на 24. Тогава обикалях света и в един момент на рецепциите на хотелите вместо с моето име ме записваха като Джанго. Имах доста фенки. Бях млад и силен. Едва ли сега бих се справил с условията, при които снимахме „Джанго“. Помня, че беше много студено, през зимата. Обаче много се забавлявахме.

Режисьорът Корбучи имаше чудесно чувство за хумор. Нареждаше на осветителя със сериозен тон: „Освети двете сини езера на Франко (тоест очите му), така че да мога да изкарам много пари от тях.“ Добре се справи осветителят. Изкарахме пари.

Впрочем когато вие сте снимали „Джанго“, вашият приятел Куентин Тарантино е бил на три години...

А, той е голям мой фен. Разбрах го преди 20 години, докато снимах в Овиедо, Испания, филма Talk of Angels. Пенелопе Крус играеше моя дъщеря. По време на снимките тя пътува за ден до фестивала в Сан Себастиан и като се върна, ми каза: „Франко, срещнах един млад режисьор – Куентин Тарантино. Полудя, като му казах, че снимам с теб. Не ме остави на мира: „Трябва да го срещна! Доведи го тук, искам да го срещна!“

След това в интервюта по вестниците и телевизиите продължаваше да повтаря, че съм му идол. Накрая ме намери в Рим. Обядвахме заедно и ми разказа как открил филмите ми на 14 години, докато работел във видеотека. Беше гледал всичките, знаеше мои реплики наизуст, тананикаше саундтраковете им.

Преди четири години му предложих да играе във филм в чест на Джон Хюстън и Серджо Леоне – The Angel, The Brute and The Wise. Казвам му: „Куентин, с режисьора искаме да те поканим за епизодична роля. Би ли участвал?“ Отговори: „О, да! Какво трябва да направя?“ „Имаме нужда от трима бандити – обяснявам, – които трябва да убия до един.“ Куентин много се запали: „Супер! Мога да дойда с Робърт Родригес и приятелите ми да ги изграем! Обаче как ще ме убиеш?“ Обясних му: „С пистолет, но в него вместо патрони ще има златни монети.“ И той засия: „Ооо, това много ме кефи!”