В детските ни игри аз играех майка на моите приятелки. Сега те са майки, а аз ходя да гушкам децата им. Какво става, да не би да съм приключила с тази роля още докато си играех? Понякога имам чувството, че съм прескочила важна част от живота си. Тази – с надутия корем, безсънните нощи, разговорите в градинките за повърнато, колики и пораснали зъбчета...

И това не се е случило поради липса на усилия и желание от моя страна. И не че не съм харесвана. И не че не съм харесвала и аз самата. Ами тогава? Преди да отида на интервю и разговор с психолог в Клуб за запознанства Club R, мой колега ме попита: „Дотам ли стигна?“ Уточни, че било шега. Разсмях се. Каквото и да имаше предвид, истината е, че да, стигнах дотам.

Срещнах се с Радослава и Румен от Club R – консултантите на телевизионния формат на Нова телевизия „Женени от пръв поглед“, който започна на 17 март. Интелигентни, много приятни, организирани, опитни в сватовничеството. Запознали ги техни приятели, които преценили, че ще си паснат. И познали, Радослава и Румен са женени и за всеки от тях това не е първи брак. Личи им, че се обичат.

Уговорихме се да пробвам услугите на техния клуб – бързи срещи, коучинг и мачмейкинг (след разговор с психолог ви съставят профил и според него ви предлагат да се срещнете с човек, когото агенцията преценява за подходящ). И да ги разкажа – за всички, които вървят по моя път в търсенето на човека, когото ще обичат и с когото ще споделят живота си. (В предаването „Женени от пръв поглед“ ще видим тепърва какво се случва между двойките, за които специалисти са преценили, че могат да си паснат.)

Отидох в клуба за запознанства с резерви. Първо, заради печалния опит на моя приятелка с друг такъв клуб, в който й бяха предложили да се срещне с леяр с две деца. А тя е с три висши и никога не се е омъжвала. Как са преценили, че ще имат общи теми за разговор, не знам, но й се обидили, че не приела предложението.

И после, не вярвам, че някой друг би могъл да реши с кого мога да бъда щастлива. Имала съм доста „срещи на сляпо“, в които мои приятели ме запознават със свой необвързан приятел. Вечерях с един толкова влюбен в бившата си, че едва ли забеляза, че седим на една и съща маса. И с друг, запален по таекуондо, който въпреки своите над 1,80 см беше спрял развитието си на етапа „момчето на мама“. Излизах с доцент, запален по Древния Рим и подплашен на тема „секс“, и с пилот, когото усещах като по-малката ми сестра.

Приятелят, който ни запозна, ме гледаше с упрек, че не напредваме във връзката си. Не можех и не можех да му обясня, че в милия пилот не усещам грам мъжка енергия. Пих кафе с очен лекар, наполовина ливанец, завършил в Щатите. Подари ми букет червени рози и броеницата си, но усетих как ще започне да иска да ходя със забрадка. Бях на море с девственик – не ме докосна. Все още ми пише имейли. И на чай – с един, чийто баща беше пребивал майка му като малък, а той на финала беше пребил баща си. Все приятели на приятели и похвалени хора. Опитах и сайтове за запознанства, защото моята приятелка Малинка намери испанския си съпруг точно в интернет. И защото са щастливо женени с една дъщеричка.

От моя опит обаче заключих, че там всички търсят секс – бърз секс или просто секс и само секс. Извън това, една от големите ми любови почина от алкохолна зависимост, друг се оказа верен само на майка си. А мъжът, за когото мечтаех от малка, усети тока помежду ни, влюби се също, но... осъзнахме, че разликата в годините ни е невъзможно голяма, житейските ни моменти – различни. Целуна ме и продължи по пътя си, а аз година и половина не допуснах никого до себе си. Не е толкова лесно, наистина.

Стигнах дотам – можех да отговоря на моя колега, – че просто се уморих. От първи срещи, от трепетно очакване, от това да вярвам, че нещо започва да се случва. От списъци с качествата на мъжа, за когото мечтая, от надежди или оригинални начини да отказвам учтиво. Уморих се да се самоизследвам, да разсъждавам какво да променя в себе си. Минах период на безразличие. Защото... аз съм толкова любопитна към живота, че чудесно живея сама и се забавлявам с хилядите си интереси. Работя, пътувам, уча езици. През повечето време е забавно, освен когато искам някой да ме гушне и да ме обича. Или когато искам да имам дете. А аз го искам непрекъснато.

И ето ме на „Бързи срещи“. В една неделна вечер десет жени на възраст от 35 до 42 години се срещнахме с десет от 40- до 45-годишни мъже. Много мъже и жени по света намират любовта и партньорите си така – чрез агенции, ме убедиха. Животът понякога стеснява кръга на познатите и ето ти възможност да срещнеш различни лица, от различни сфери. Предимството на тези, които прибягват до услугите на клубове за запознанства, е в сериозните им намерения, ме увериха Радослава и Румен. Хареса ми, че всичко беше прецизно организирано: регистрацията в сайта, допускането до събитието, регламентът.