Ушите ми горят. Не е защото съм твърде обсъждан, оставете метафорите настрана. Горят, понеже Ради е сложил в тях клечки с нагорещена коламаска. Минута по-късно ги издърпва с отривисто движение и имам чувството, че после няма да е възможно да ги сглобя отново. Лицето в огледалото обаче ме убеждава в друго. На мястото са си, само леко са променили цвета. 50 нюанса по-червени са. Пос-ле Ради взема конец, навърта го по някакъв си негов начин и го плъзва по връхчетата на слуховия ми апарат. Това може да се свърши и със запалено памуче спирт, но този път пропускаме въпросната услуга. И така изживяването е достатъчно пламенно.

Гладките уши не са ми идея фикс. Те са неизменна част от специалното арабско подстригване, в което конецът и бръсначът играят ключова роля. Ради всъщност се казва Райед и е от Багдад. И там се е занимавал със същото, само че без да изглежда толкова екзотично и да бъде описвано в списание. Преди осем години идва в България, където освен с фризьорски салон вече се е сдобил и с нашенско име.

Прекрачвам прага му с известно любопитство и тримесечна гъста брада, която е крайно време да придобие някаква форма. Ради я оценява с думите: „Има материал“. Българският му е перфектен. Което личи и от втората му забележка, че предишния път вероятно ме е подстригвала жена. „Винаги го правят неравно.“ (Съжалявам Т., аз не намирах проблем.)

Идеята да дойда при него е не само за да изпробвам вековната арабска традиция в оформянето на бради, но и да разбера какво точно изпитват жените, когато говорят за епилация с конец. Всъщност голяма част от клиентите в салона са дами и понеже ми хрумват серия от пиперливи закачки в това отношение, спирам дотук. Приемам, че лицевата ми растителност е част от проект, което ми коства редица изненадани погледи през изминалите седмици и куп повтарящи се сравнения (най-вече с Ботев, българското Възраждане и различни религиозни практики).

Ради пита как искам брадата. Оставям се напълно в неговите ръце. Прави я „остра“. Пос-ле идва деликатният момент с конеца, който с фино свистене жъне излишните косъмчета. Захапал е единия му край, а какво точно се случва, не мога да преценя с глава, извита толкова настрани. От лекото щипане скулите ми изтръпват. Чувствам се едновременно нелепо и специално. За първи път ми е все пак. Междувременно Ради ме хвали, че търпя на болка. Значи някой преди мен не е изтърпял това.

За ушите вече ви разказах, няма смисъл да повтаряме. Накрая на церемонията получавам обилно напръскване с „бензин“, което надявам се е шеговито название за арабския парфюм, чийто аромат три дни се влачи след мен. Подстриганият в огледалото изглежда като персонаж от турски исторически сериал. Новата форма на брадата ми придава оперетно героичен вид. Разделяме се със серия от любезности.

На връщане си мисля що ли за човек е бил онзи, открил трика с конеца. Какво ли точно се е опитвал да направи и на жена ли го е изпробвал за първи път? Всъщност знаете ли, няма начин да не са замесени повече от една жени. Бива си го номерът, макар че аз лично ще изчакам малко повече до следващото ми посещение на подобна процедура.