А аз просто не ги виждам", казва тя. Свикнали сме да мислим за баща й като за класик, отдалечен от нас с много десетилетия. И затова, когато Теодора идва на срещата ни, се изненадвам колко е млада. В средата на септември на Книжния панаир във Франкфурт за романа си "Майките" тя ще получи новоучредената Голяма награда за източноевропейска литература - 7500 евро и възможността книгата й да бъде издадена на немски език.

В романа се разказва за деца, които пребиват до смърт обожаваната от тях учителка, защото тя иска да ги напусне. Децата са от уж нормални семейства, но с един голям проблем - липса на любов. Наградата е учредена от Банк Аустрия Кредитанщалт, "КултурКонтакт" и издателство "Визер" и ще се дава веднъж на две години. Теодора досега има няколко успешни пиеси и един роман - "Емине".

По "Майките" в театър 199 е поставена пиесата "Невинните", в която играят Койна Русева, Албена Георгиева, Деляна Хаджиянкова и Стефка Янорова. Теодора има две деца - 22-годишна дъщеря Мина, трета година френска филология в СУ, и Лило - десетокласник във Френската гимназия. Работи като редактор в радиотеатъра на програма "Христо Ботев".

Как реагирахте, когато разбрахте за европейската награда на "Майките"?

Зарадвах се, разбира се, тази награда е много категорична и много голяма. Още повече идва в критичен за България момент, когато тя има нужда от точно такива жестове пред Европа. Но тя би била безценна, ако ми вдъхваше увереност в себе си. В момента усилено работя върху нов текст, на моменти изпадам в паника от предизвикателството, което поех. Не наградите са тези, които създават самочувствието на един творец, а самата работа, самото завършване на текста.

Над какво работите?

Суеверна съм и затова не искам да говоря, поела съм огромен риск и ако резултатът не ме удовлетворява, този текст ще бъде изличен.

Имаше ли реален повод за романа ви "Майките" и защо се насочихте към този проблем - някаква лична опитност или просто прочетено във вестниците?

Реалният повод е убийството, извършено от две 14-годишни деца на тяхна съученичка в Пловдив. И още: дълбинното ми усещане, че ако днес се появи сред нас един свят човек, ние ще го прогоним и убием - или физически, или духовно.

Защо толкова тежка тема? Толкова ли са страшни отношенията деца-родители?

Аз също бих предпочела по-леките и по-щастливи неща от живота. Но мисля, че работата на един писател е именно в това - да се вглежда в раните и да ги изрича.

Не мислите ли, че всъщност не знаем как да възпитаваме децата си да бъдат щастливи? Щастието не е ли и въпрос и на възпитание?

Георги Господинов като че ли беше казал, че в щастието има голяма доза кич. Човек не е роден да бъде щастлив. Много по-важни са християнските ценности, чувството за радост, за спокойствие, за усмихнатост. Иначе грехът се възпроизвежда, децата взимат нещастната част от майка си. С децата трябва да се говори, но изключително важно е безсловесното възпитание, когато детето те наблюдава и само си прави изводите. Трябва да се разговаря с него спокойно и открито. Много по-добре е родителят да бъде честен пред детето си и когато е объркан, да си го признае. Ние сме не по-малко деца от тях.

В творчеството на баща ви любовта заема централно място. Има ли такава любов сега - фатална, изпепеляваща? Как обича съвременният човек?

Човекът по принцип днес все повече и повече се откъсва от Бог и от любовта. И това е пагубно за самия човек, за неговата съдба. Защото, когато любовта изчезне, идват бесовете - навсякъде можем да ги срещнем и разпознаем - неудовлетвореност, дълбока нещастност, оплакване, мрънкане, недоволство, злословие, завист, омраза...

Има ли още толкова ярки жени като Ирина?

По принцип не може да се прави сравнение между един художествен образ и хората от реалния живот. Те са на различни магистрали.

Майката на Димитър Димов е била много ярка жена...

Тя е била странна личност, много религиозна. Винаги е знаела, че той ще бъде голям писател. Когато тръгва към Испания на специализация по ветеринарна медицина, тя - вместо да се страхува, че той пресича една обхваната от война Европа, му е писала, че той трябва да отиде, защото това е важно за него като писател.