“Да убиеш присмехулник“ излезе преди 55 години и оттогава романът е с безусловния статут на световна класика. Авторката му Харпър Ли, която в момента е на 88 години, се бе зарекла да не публикува друг. И в продължение на 55 години удържа на обещанието си.

Тази година обаче се очаква да излезе втори роман от нея. Един изгубен ръкопис, който адвокатката й случайно открила и който всъщност е написан преди „Да убиеш присмехулник“. Казва се Go Set a Watchman и в него главната героиня отново е Скаут, но пораснала. Тя се връща от Ню Йорк в Мейкомб, за да посети баща си. Навремето издателят на Харпър Ли я кара да пренапише Go Set a Watchman от гледна точка на малката Скаут и така се ражда „Да убиеш присмехулник“. А първоначалният ръкопис безследно изчезва – загубен и забравен.

„Не знаех, че е оцелял. Бях много щастлива и изненадана, когато скъпата ми приятелка и адвокатка Тоня Картър го намери. След известни колебания го показах на няколко човека, на които имам доверие, и те сметнаха, че е подходящ за публикуване, което много ме зарадва“, казва Харпър Ли в изявление до медиите. Така на 14 юли в двумилионен тираж се очаква да излезе Go Set a Watchman.

Самият факт, че ще има втора книга от Харпър Ли, е голяма новина. В същото време обаче историята около появата и публикуването на ръкописа повдигна редица въпроси. Какво е променило първоначалното намерение на авторката да не издава втори роман? Дали издателите и адвокатката й не я манипулират с меркантилни подбуди за големи печалби. Трябва ли наистина да се издава ръкопис, който първоначално е бил отхвърлен като не достатъчно добър?

Днес 88-годишната Харпър, която е отчасти глуха и сляпа, живее в дом за стари хора в Монровил – градчето в Алабама, където като деца с Труман Капоти прекарват заедно летата си. Твърдят, че има и проблеми с паметта. Тя няма деца. До 2011 година интересите й защитавала по-голямата й сестра Алис, адвокатка по професия и също без деца. Тя обаче умира през есента на миналата година на 103-годишна възраст. В момента с делата й се занимава Тоня Картър, която откри ръкописа преди няколко месеца и която е работила в същата адвокатска кантора, в която е работила и сестра й Алис. Самата Харпър Ли е известна с това, че винаги е бягала от публични изяви и не обича интервюта. Всичко, което се знае в момента за нея, е от трети лица. Никой реално не е наясно със здравословното й и психично състояние. Затова и подозренията дали не е манипулирана донякъде са основателни.

Със сигурност обаче много хора очакват появата на втория роман най-малкото от любопитство и двумилионният тираж не е случаен. Дори да не се окаже толкова добър, колкото „Да убиеш присмехулник“, той ще е важна част от наследството на Харпър Ли.